Оххх, пак водорасли! Голяма са напаст! Да, наистина те са съсипали стотици аквариуми и са накарали много акваристи разочаровани завинаги да напуснат хобито. И все пак нашите рифови аквариуми не могат да процъфтяват без тях! Не, не говоря за нишковидните алги, бриопсиса, бабъл алгите, диатомеите и всички останали, с които често се борим, а за симбионтичните зооксантели скрити в тъканите на любимите ни корали. В тази връзка „борбата“ с нежеланите водорасли става още по-трудна. Хем трябва да им съсипем живота, хем да не объркаме този на зооксантелите – приятелите на нашите корали.
Тогава какво да правим? Явно
трябва да създадем някакъв баланс, при който едните да не растат, а другите да процъфтяват.
Постигането на този перфектен
баланс на хранителни вещества, главно нитрати и фосфати (именно
за тях ще поговорим сега), може да бъде изключително трудно, още по-малко да се
поддържа във времето.
Част от това предизвикателство се крие във факта, че тези и други основни хранителни вещества имат тенденция да се променят независимо едно от друго. Може да „изчерпите“ нитратите и все още да имате супер високи концентрации на фосфати или обратно. Да, наистина лоша работа!
В нашето хоби обикновено говорим само за излишък на хранителни вещества, но не и за дисбаланс. Дисбалансите обаче възникват и причиняват значителни проблеми. Нека задълбаем малко в това.
Вещество, което е необходимо за растежа на даден организъм, но може да бъде оскъдно в средата около него, се нарича „ограничаващо хранително вещество“.
Това е от законa на Либих (закон за минимума), според който растежът се диктува не от общите налични ресурси, а от най-оскъдния от тях – играещ роля на лимитиращ (ограничаващ) фактор. В нашия случай с водораслите: дори всички останали основни вещества да присъстват, растежът на водораслите и много бактерии спира, след като ограничаващото хранително вещество се изчерпи.
Вероятно сте си помислили, че това идеално ни устройва и е достатъчно да занулим нитратите или фосфатите за да победим! Не! Така няма да се получи!
Мислете за това по следния начин: Да, растежът на неприятните водорасли е досаден и може да съсипе аквариума, но това е СИМПТОМ на по-голям, по-системен проблем. Факт е, че водораслите растат, когато има изобилие от нитрати и фосфати. Разбира се, може да се отървете от всички нитрати и/или всички фосфати и те ще спрат да растат (включително желаните макроводорасли в аквариума или рефугиума).
И все пак някои проблеми ще останат, ако не намалите ДВЕТЕ хранителни вещества. Ще се отървете от проблема с водораслите, като премахнете едното хранително вещество във водата, но оставен в аквариума във високи концентрации, ДРУГИЯТ хранителен елемент (без значение дали това са нитратите или фосфатите) все още може да причини здравословни проблеми на вашите аквариумни животни – било директно или индиректно чрез объркване на други важни параметри на водата или на бактериалните популации!
Добре де, какво трябва да се направи в крайна сметка?
Има различни решения и те са работещи при определени условия. Но преди да се впуснете в битка с водораслите, трябва да коригирате това, което причинява натрупването на нитрати и фосфати във водата.
- На първо място трябва да коригирате храненето - намалете количеството храна и при всяко хранене следете, дали и колко от нея се изяжда от обитателите в аквариума. Много често някои риби симулират голям афинитет към дадена храна, като първо поемат голямо количество, а след това изплюват цялата или част от нея някъде в аквариума. Изплютата храна се поема от течението, преминава между камъните или отива директно в съмпа, където се разлага и води до повишаване на нитратите и фосфатите. Междувременно рибата се връща при вас и „проси“ за нова порция храна. Така, че наблюдавайте рибите, когато ги храните!
- Ако при хранене на рибите използвате суха гранулирана храна или на люспи я заменете за известно време със замразена храна. Замразените храни са по-бедни на хранителни вещества и съдържат поо-малко пълнители, които да влошат качеството на водата.
- Намалете храненето на коралите, дори го спрете напълно за известно време! Разбира се храненето с жива храна не е проблем и може да продължите с нея. Най-честата грешка на начинаещия е да купи едно-две коралчета и два-три вида храни „специално“ за тях! И се почва едно хранене...хранене...хранене... Това не е правилно! Спокойно, коралите могат да се справят и без допълнително хранене в началото.
- Ако всичко с храната е Ок, може да обмислите намаляване на бионатоварването, като махнете риба/и или да подобрите ефикасността на биологичната филтрация – добавяне на биомедия, коригиране работата на скимера и т.н.
- Ако стойностите на нитратите и фосфатите позволяват безопасното добавяне на безгръбначни, увеличете броя и разнообразете видовия състав на т.нар. почистващ екип – пясъчни звезди, морски таралежи, алгоядни и дентритоядни охлюви, змиевидни звезди и др. Ако имате твърде високи нитрати и/или фосфати изчакайте докато достигнат безопасни нива и при първа възможност увеличете почистващите организми в аквариума! Безопасни за подобни безгръбначни се считат нива на нитрати под 10 mg/L и на фосфати под 0,1 mg/L.
След отстраняване на причините водещи до увеличаване на нитратите и фосфатите във водата трябва да започнете действия за тяхното намаляване. Нека да видим какво може да се направи в тази посока.
Да приготвим кофите!
Вероятно вече ви е минало през ума, да започнете със смяна на вода. Да, това се използва най-често, като първа и вероятно най-лесна стъпка. Тя работи, но трябва да смените доста голямо количество вода – някъде над 50-60% наведнъж. Така след 2-3 или малко повече смени, в зависимост от натрупаното количество нитрати и/или фосфати ще успеете да ги разредите до приемливи концентрации.
Смяната на голямо количество вода работи в случаите, когато имате повишени нитрати и фосфати при дисбалансиран аквариум с установен азотен цикъл, при умряла риба/и, умрели корали или други организми, прехранване или някакви сътресения - например нарушена филтрация от рязка промяна на температурата и т.н.
Трабва да сте наясно, че смяната на вода няма да работи, ако в аквариума има депа на фосфати! Такива депа са често срещани при използване на камъни с неизвестен произход или некачествени камъни от стар аквариум. Да, взели сте ги много „евтино“, но това е ОГРОМНА грешка, която ще ви скъса нервите и съсипе аквариума.
Смяната на вода няма да проработи ако имате ниски нитрати (например около 0-1 mg/L) и високи фосфати (над 0.1 mg/L). С течение на годините, в скалите и пясъка се натрупва фосфат. При смяна на вода изнасяте освен фосфата и малкото нитрат, който имате в аквариума. Така задълбочавате още повече дисбаланса между двете хранителни вещества. Защо? Защото при смяната на вода количеството фосфат, който изнасяте от аквариума автоматично се заменя с разтворен от камъните и/или пясъка депозиран фосфат. Това е равновесна реакция, която кара фосфатите да се разтварят в същото количество, в което ги отстранявате. В резултат дори може да наблюдавате повишаване на фосфатите, тъй като малкото нитрат преди смяната е действал във ваша полза - помагал е в усвояването на част от фосфата. Подобен е случая при използване на медия в калциев реактор, която е богата на фосфати. Смяната на вода няма да помогне и тук!
Да включим и водораслите на помощ!
Вторият начин е взаимстван от това, как подобен проблем се разрешава от самата природа. При него се използват макроалги. Ако в съмпа на вашия аквариум има отделение, което е предназначено за рефугиум (или често в Бг се асоциира, като водораслов филтър, което не е точно така, но това е една друга тема) в него може да поставите макроалги – например хетоморфа или някакъв вид каулерпа. При липса на подобно отделение, може да използвате водораслов реактор, който много фирми предлагат на пазара.
Какво ще се случи?
Растейки макроалгите извличат от водата азота и фосфора, с което намаляват концентрацията им във водата. От вас се изисква редовно да ги „косите“, като изхвърляте по-старите части преди да започнат да се разлагат във водата! Изглежда просто и ефикасно, и е точно така!
Кога може да използвате макроалги?
- при високи нитрати и високи фосфати – При NO3 до 20 mg/L и PO4 до 0.2 mg/L макар и с малък риск може да започнете с макроалги. При по-високи стойности, например нитрати над 30-40 mg/L или фосфати над 0.2-0.25 mg/L макроалгите няма да направят чудо – тъй като с голяма вероятност просто ще умрат и с това още повече ще влошат нещата. В такива случаи трябват радикални мерки – смяна на голямо количество вода и агресивните действия с използване на фосфатни абсорбенти (за високи фосфати).
- при високи нитрати и ниски (нулеви) фосфати – в този случай ще се наложи да добавяте калиев фосфат (може и натриев нитрат) или фирмена добавка за повишаване на фосфатите в аквариума. Защо? Защото фосфатът е ограничаващия хранителен елемент в случая (закона за минимума от по-горе);
- при ниски нитрати и високи фосфати – такъв дисбаланс e често срещан (за него след малко). Тук водорасловия филтър ще заработи само ако следите нитратите да не станат около 0. Тогава ще трябва да повишите нивото им, чрез някоя фирмена добавка или DIY разтвор (най-често на KNO3 или NaNO3);
За използването на макроалги си трябва отделна, даже няколко отделни теми. Така, че да продължим нататък.
Да почерпим всички в аквариума!
И така, идва ред на тежката артилерия. Вероятно сте чували/чели за дозиране на водка, захар, оцет и всякакви фирмени добавки включващи различни алкохоли, захари и киселини. Това е следващия начин за справяне с нитратите и фосфатите – дозиране на течен карбон (carbon dosing). Но да си говорим на български, това е дозиране на течен въглерод. Да видим накратко какво представлява:
За да растат и да се размножават водораслите имат нужда от въглерод. Те обаче могат да използват само неорганичен въглерод (например въглерода от въглеродния диоксид, CO2). Така, че техният растеж не може да бъде подобрен чрез добавяне на източници съдържащи органичен въглерод – споменати преди малко. От друга страна хетеротрофните бактерии в аквариума, използват подобни органични въглеродни източници, като манна небесна.
Какво се случва в действителност? Докато храним тези микроорганизми и насърчаваме растежа им, те ще извличат нитрати и фосфати от водата или други области в системата. Така, дозирайки различни форми органичен въглерод, се опитваме да „откраднем“ излишните хранителни вещества от неприятните водорасли, като ги предоставим на хетеротрофните бактерии. Какво става с хетеротрофните бактерии ли? По-голяма част от тях се изхвърлят чрез скимера, а друга част служат за естествена храна на по-висшите форми на живот – зоопланктона, коралите и различни филтърно хранещи се животни в аквариума.
Всичко това е СУПЕР и работи! Обаче, има едно голямо НО!
Повечето органични въглеродни вещества за дозиране са насочени към аеробни бактерии, които дишат и произвеждат въглероден диоксид - CO2. И какво излиза? Уж храним бактериите за да извличат нитратите и фосфатите, а те от своя страна отделят във водата въглероден диоксид, въглеродът в който ще храни водораслите! Следователно все още съществува риск от цъфтеж на водорасли при използване на метода. Да, съществува, но тук трябва да вземете под внимание състоянието на вашия собствен аквариум към момента и да премерите риска. Все пак скимера постоянно вкарва във водата въглероден диоксид от въздуха! Често сигурно чувате, че няма два еднакви соленоводни аквариума. Това се дължи най-вече на видовете и числеността на бактериалните популации в тях!
И за да стане още по-заплетено да се върнем на дисбаланса на нитратите и фосфатите. Методът с органичния въглерод работи, но и тук, ако ограничаващото хранително вещество е изчерпано, тези микроорганизми няма да са в състояние да растат правилно. Всъщност всичко, което ще правим чрез дозиране на въглерод в подобен случай е допълнително замърсяване на водата, чрез добавяне на куп органични вещества, които няма да бъдат „изядени“. Или ще бъдат "изядени" от лоши бактерии, като например някои патогенни видове, което е още по-лошия сценарий!
Има един случай, при който дозирането на въглерод може да се използва успешно за възстановяване на дисбаланса на хранителните вещества. При изчерпани нитрати и високи фосфати се дозира органичен въглерод заедно с добавка съдържаща диазотрофни (азотфиксиращи) бактерии. Диазотрофи, като R. palustris могат да фиксират азот - правят амоняк (NH3) от разтворен във водата азотен газ (N2). Спокойно! Без притеснения… Те правят това само при условия на екстремен недостиг на азот и по-голямата част от амоняка, който синтезират, веднага се използва за изграждане на аминокиселини/протеини (т.е. биомаса), вместо да се изхвърля в околната вода. Всъщност те служат, като важни вътрешни „фабрики за торове“ за зооксантелите, като по този начин позволяват на коралите да растат бързо в бедните на хранителни вещества води в естествените рифови местообитания. Тъй като тези анаеробни микроби могат да доставят свой собствен фиксиран азот, те продължават да усвояват фосфат дори след като амонякът/нитритите/нитратите са изчерпани от околната среда!
В България доста разпространен продукт свързан с този метод е нопокса (NO3:PO4-X) на Red Sea, инструкцията за прилагането на който може да разгледате от следващия (линк).
Преди да завърша нека да обобщим:
В идеалния случай както нитратите, така и фосфатите трябва да се поддържат ниски – около 2 до 5 mg/L NO3 и 0,02 до 0,05 mg/L PO4. Долните граници на тези диапазони вероятно са най-добри и изобщо не биха били ниски в сравнение със здравия естествен коралов риф в природата. Въпреки, че това са доста ниски нива в сравнение с магнезия или калция например, имайте предвид, че всеки диапазон обхваща повече от удвояване на концентрацията от ниските към високите граници - в посочените нива това е увеличение от 250%. Така че не гледайте просто да останете в диапазона, а се стремете към определена стойност.
Тук СТАБИЛНОСТТА е ключова!
Вече знаете как да не въвеждате повече хранителни вещества, отколкото вашата система може да поеме: не прекалявайте, не прехранвайте и не пестете от смяната на водата. Един засаден с макроалги рефугиум може да помогне за цялостния контрол на хранителните вещества. Същото се отнася и до добавянето на жив фитопланктон! Ако нитратите и фосфатите са склонни да бъдат високи, а въглеродът може да е ограничаващ фактор за растежа на хетеротрофни бактерии (това се наблюдава много често при използване на тежка химическа филтрация), тогава дозирането на въглерод може да помогне. Но ако изглежда, че нитратите са ниски, докато фосфатите са високи, може да искате да подсилите вашата микробиологична общност с диазотрофни бактерии, преди да прибегнете до какъвто и да е режим на дозиране на въглерод.
И накрая: Тествайте! Тествайте често! Защо ли? Защото е по-лесно да предотвратиш проблема, вместо да го разрешаваш впоследствие!
