Написах за тези мои преживявания през далечната 2013 година, когато успях за първи път целенасочено да развъдя този вид. Публикувам тази статия за Бангайския кардинал без редакции, въпреки, че доста неща свързани с него се промениха през последните няколко години. Приятно четене!
*****
"По време на експедиция на остров Целебес през 1920 година (днес наричан остров Суматра), шведският зоолог Уолтър Каудерн открива във водите на малкия архипелаг Бангай изключително привлекателна риба-кардинал. Няколко години по-късно в чест на откривателя си тя е описана, като Pterapogon kauderni. В продължение на много години рибата остава в пълна неизвестност. В средата на 90-те години на миналия век Алън Джералд я популяризира сред акваристичните кръгове и това се оказва фатално за дивата популация на вида, което води до "началото на края" за тази изключителна по външен вид и поведение рибка. Нейната съдба през следващите години е поредното доказателство за безразсъдното хищничество на човека в най-долната му форма или каквито други епитети решите, че са подхождящи в случая!
Откривателя на Бангайския кардинал - Уолтър Каудерни и Бангайския архипелаг около остров Сулавеси
Сравнително ограниченото разпространение, само около 32 квадратни километра в района на 33 островчета в Бангайския архипелаг е едно от най-малките "жилищни пространства" обитаван от морски вид. Предимно райони в закътани заливи, плитки рифове и полета с морска трева обитавани от групи до около 50 екземпляра.
Лесния улов, привлекателния външен вид, малкия размер и атрактивно поведение правят рибката изключително популярна в морското хоби само за няколко години. Всичко това още в края на 90-те на миналия век води до катастрофално намаляване на популацията. Повече от 700 000 индивида са били експортирани към Сулавеси и Бали.
Според изследвания на Александро Вагели (морски биолог, който е работил повече от десетилетие с тази рибка) в началото на 2007 година приблизителното количество индивиди са около 2,5 милиона, като само през тази година са експортирани близо 1 млн. от тях! Според неговия доклад в трите основни центъра за събиране в Бангайския архипелаг, месечно постъпват средно по около 100 000 рибки! Картинката е потресаваща и от факта, че само 30-45% от постъпилите рибки оцеляват през първите 24 часа, а по-голямата част са отхвърлени (буквално "изхвърляни") поради лошото си общо състояние.
Драматичните последствия от прекомерния улов на рибката са очевидни. Някои локални популации са унищожени напълно, а други в рамките на няколко години са се свили от няколко хиляди до единични екземляри!
През 2007 година изхождайки от това тревожно развитие, зоолозите правят опит да поставят бангайския кардинал в CITES конвенцията, чрез включването му в Закона за застрашените видове. Това обаче се проваля, главно поради съпротивата на Индонезия, която в своя защита изтъква икономическото значение на рибата за населението в областта. Според Вагели обаче, основавайки се на своите проучвания в района от около 160-те хиляди жители на архипелага само незначителна част от тях се прехранват основно от улова на тази рибка (по спомен мисля, че споменаваше около 80 човека). Впоследствие включването на вида в Червения списък на застрашените видове е само символично и няма никакъв ефект върху търговията.
В момента единствената (косвена) защита е покупката от акваристите само на изкуствено развъдена риба.
Преди малко повече от две години, подтикнат от многобройните публикации в интернет за успешни опити в развъждането на все по-трудни морски риби и ракообразни, реших, че е дошло времето да се престраша и да се опитам да развъдя някоя и друга рибка и скаридка...
Естествено първоначално всичко беше свързано предимно с четене, ровене в интернет и пак четене!
Както всички знаем създаването на условия за размножаваща се двойка е възможно най-лесното от нещата в успешното размножаване. По-голямата трудност е свързана с хранителната база за изхранването на ларвите и младите животинки. С оглед на това, за себе си реших, че преди да започна да си блъскам главата в стената ще трябва да натрупам някакъв опит именно в тази насока. След почти две години на проби, успехи и естествено доста провалени култури вече успешно целогодишно поддържах няколко вида фито и един вид зоопланктон (но за това друг път). И съвсем естествено, миналото лято (2012) реших да направя следващата крачка. Планирал бях всичко за есенно-зимния период (поради ред причини), като се бях съсредоточил върху два основни вида: Аmphiprion ocellaris и Thor amboinensis. Първият вид е може би най-масово отглежданият по света, има купища информация по въпроса и не на последно място доста хора с опит, които рано или късно ще се наложи да потърся за съвет. Вторият вид просто ми е симпатичен, а освен това при него се използва коренно различен подход...
И когато с нетърпение очаквах края на лятото за да започна поредното предизвикателство ("поредната глупост", според mon amour), както обикновено се получава в живота нещата лееееко се пообъркаха! А причината беше един непринуден разговор по теми свързани с хобито, в приятна компания край брега на морето. И тогава Марио (той е виновника) ми "запали фитила". До тогава тази рибка въобще не ми влизаше в плановете въпреки, че е най-лесната за размножаване. Тя е една от малкото "устномътещи" и при развитието на малките няма ларвен период, последваща метаморфоза и т.н., което е типично за всички останали риби в рифовете. С други думи, просто нямаше да имам възможност да натрупам някакъв опит приложим по натам за друг вид - естествено и почти нищо не знаех за нея!
Вече бях започнал, всъщност почти бях готов с една пробна 120 литрова система за споменатите по горе видове. Но междувременното ровене в мрежата и фактите посочени по-горе за Бангайския кардинал наклониха везните в тяхна полза. Реших да дам шанс, както на това рибе така и на себе си. Започнех ли с масово отглеждане на фито и зоопланктон едва ли щях да започна в близко бъдеще с този вид.
Естествено повечето от вас ще кажат, че едва ли ние ще спасим света и още по-малко този вид, но все някой някъде трябва да прави нещо, според силите и възможностите си.
Някъде бях чел, че една развъдена от любител рибка спасява десет в рифа...
И такаааа...Ново проучване, нов план и две седмици след "злополучната" среща вече имах чифт от тези невероятни риби (естествено диво уловени).
Не бих казал, че съм фаталист, но рибките пристигнаха в почти безпомощно състояние във вода с температура 18-19 градуса на 13.09.2012
Чифтът беше пътувал в този кашон без термоизолация! Вижда се състоянието на женската и мъжката (в дясно) веднага след отваряне на пакетите.
В резултат на измръзването следващите дни загубиха доста от чара си, като по тежко беше състоянието на "момчето", както го наричам. Беше загубил единият си гръден плавник, половината от втория си гръбен плавник, част от опашката. Имаше малко гъбично заболяване, което обхвана цялата долна и малка част от горната му устна.
Възстановяващата се двойка 15 дни след пристигането. Ясно се виждат пораженията от измръзването и стреса особенно на гръдния плавник на мъжкия (в дясно)
Последваха седмици на възстановяване и най-неочаквано 37 дена след "злощастното" пътуване последва това:
Брачният танц при бангайската риба-кардинал.
Това трептене е наречено "Трепет рамо до рамо" от Вагели (споменат в началото) и се изпълнява основно от женската рибка! Последва хвърляне на хайвер, но явно неоплоден защото беше изплют от мъжкия след няколко дни.
Последваха нови дни на очакване!
Времето минаваше, момчето трупаше маса, а момичето пълнеше корем... Когато на 13.12.2012 заснех това:
Това е трансфер на яйца, при който след оплождането мъжкия лапа хайвера
Това е т.нар. трансфер на хайвера. Все още малко се знае за самият процес на оплождането. Според накои изследователи това става по време на танца, т.е. яйцата се оплождат още в майката, а според други, непосредствено преди лапането на хайвера от мъжкия.
Въпреки, че качеството на клипа е лошо, тъй като е правен с фотоапарат (безсмислено да казвам, че е солничка) бях много щастлив, че станах свидетел на нещо, което бях виждал само на клипове в мрежата. Следващият път бях по-подготвен, но имах малшанс това да се случи през няколкото минути докато се мотах с изтриването на мемори картата. Нищо следващия път!
Както казах след няколкото неуспешни опита, при които мъжкият изплюваше хайвера след 3-4 дни най-после пробив. В дневника, който си водя за проекта след датата следва: "Ден пети - мъжкият все още държи хайвера!", "Ден шести - мъжкият все още държи хайвера!". "Ден седми"..."осми"... Вече бях убеден, че момчето този път ще успее и ще ме зарадва за новата година. Беше в идеална форма, единствено липсващата половина на гръдния плавник издаваше преживяната катастрофа.
Тук е мястото да отбележа, че мъжкият държи хайвера и след излюпването на малките (нещо общо с устомътещите африкански цихлиди). Целият процес трае между 18 и 30 дни. Естествено през това време той не се храни. Ето защо е от важно значение физически да е здрав и добре охранен.
Дните минавах. Мъжкият през деня се спотайваше в любимото си място под един камък с разперени върху него дискозоми, а привечер излизаше и заедно с момата обхождаха целия аквариум. Всъщност самият аквариум ми се струваше тесен, но както казах беше предвиден за други обитатели. За разлика от "гладът в името на децата", на който беше подложен партньорът и, женската си хапваше доволно и оформяше отново коремче.
Времето минаваше. На календара бях отбелязал дългоочаквания 21-ви ден. Това е средностатистическия ден след оплождането, на който мъжките изплюват малките. Най-често това става няколко часа след спиране на осветлението. Има обаче и доста случаи, при които е документирано това да става и през деня.
Тегава работа! Тези 15-16 дни (след 5-тия) мога да ги сравня единствено с безвремието преди уволнението от казармата. Дори щерката се появи по-бързо!
Настъпи дългоочакваният ден... и греда! Още предната нощ с отделянето на мъжкия се бях подготвил за бебета. Обикновено стресът при улавянето и преместването е достатъчен мъжкият да изплюе бебетата. Но уви! Нито предната вечер, нито на 21-вия ден това се случи.
В дневника започнах да отбелязвам: "Ден първи от преместването...Ден втори..."
Ако чакането до 21-вия ден беше тегава работа, след него беше още по зле. Непосилно бреме за мен, зодия Близнаци всичко е х2. Но опитът в морската акваристика явно си казва думата, в нея всичко е бавно и няма място за припряност. Това трябва да го запомня!
Ден трети от преместването на мъжкия и 23-ти от лапането на хайвера. Първото движение за деня от леглото, право пред аквариума и какво да видя:
"Ехааа, бебееее! Бебееее!" Сигурно съседите през три етажа са помислили, че имам второ дете.
Това е първото ми бебе бангайски кардинал "изплюто" от мъжкия
За съжаление има малко вроден дефект - изкривяване в основата на опашния плавник, но тъй като е първото ми бебе Каудернче въобще не забелязвам този недъг. Така или иначе бях решил, че първото ще си е само мое. А така ще си го познавам ако има и други.
Таткото в "родилното". В устат му се виждат очичките на още няколко бебета!
А други със сигурност имаше...Гушата на мъжкият беше все още подута и от време на време виждах очички да зяпат навън. Но през този ден нямаше друг мъник.
На следващия 24-ти ден малките станаха 3, а в устата на мъжкия имаше и други. Започнах да си мисля, че или тези са се отскубнали от него или че той си играе с моето търпение. На 25-тия ден сутринта, отново "радост в къщи" - още 2. Така бебетата станаха 5. А таткото явно също слушаше усилената до дупка, една от многото непрестанно въртени песни от съседната стая на дъщеря ми: " ...купата е моя, никой няма да я пипа, ако някой се опита пускам нови десет хита". Е, в неговия случай бебета! Явно момчето беше здраво захапало наградата за "Баща на Годината"!
Това са четирите от "великолепната петорка"
И номер 1 - Кривчо, който си мисли, че се е скрил сред бодлите на изкуствения таралеж
Както
виждате в родилното (звучи ужасно, тъй като в него е мъжкият!) съм поставил
едно DIY таралежче. В природата малките риби-кардинали се крият сред бодлите на
морските таралеж. Освен това тези риби, също като рибите клоуни използват
анемоните за да се крият от хищници. Естествено предпочетох таралежа да е
изкуствен, тъй като винаги ще е позициониран на правилното място. Но в детската
градина ще им поставя един-два живи.
Мъниците веднага се ориентираха и веднага заеха позиции сред "острите" бодли на своя бодигард. Още при отделянето на момчето имах едно голямо притеснение: - да не глътне малките докато го гонех, което беше по-малкото зло. Ако ги глътнеше може да се задави с някое от тях, което щеше да е фатално и за него. Има доста описани случаи, по-скоро на първия сценарий, но са известни и фаталните последици от него.
След като това не се случи вече мислех за момента, в който може би ще се наложи да му помогна с изплюването на малките. Всяка вечер след преместването до час и половина след изгасяне на осветлението ходех до аквариума и се опитвах на нощното диодно осветление (имитиращо слаба луна) да видя това което очаквах.
Така стана и вечерта на 25-тия ден. Може би 30 минути след спиране на осветлението направих първата патрулна обиколка. Залепен с лупа до стъклото на аквариума в синия сумрак започнах да броя бебетата...1...2...3...4...5...6 стигнах до 9 или 10, когато както те така и мъжкия станаха доста неспокойни. Малките се свиха на кълбо, колкото грахово зърно (може би) и се свряха в единия ъгъл! Мъжкия започна да снове напред-назад, до тогава не бях го виждал толкова агресивен! Приближи се близо до малките, като същевременно засмукваше с уста и...в следващия момент вече не виждах бебетата!
Тук следват десет реда псувни, които няма да опиша. В следващия момент вече бях хвърлил покривното стъкло нанякъде и първосигнално се опитах да отделя мъжкия от мястото, където бяха малките. Но това го подразни още повече и започна неистово да се блъска в стените и в моята ръка! Тогава го хванах с гола ръка в тъмното, както правех преди години с женските африкански цихлиди. Извадих го над водата. Отворих му устата с надеждата да е останало някое малко...И го тръснах няколко пъти!
Нищо не виждах...Псувах на воля...И се бодях на зъбите в устата му. Всичко това продължи 10-15 секунди, след което го отделих в чашата, с която го бях преместил преди няколко дена. Както споменах по-нагоре трябва да запомня, че припряността води до грешни решения, които обикновено водят до фатален край. Седнах в тъмното да се успокоя, и аз и момчето.
След известно време го върнах при половинката му в съседния аквариум. Досегът с бебетата беше кратък, само няколко дни, но това беше достатъчно да ме нахъса още повече. И така...отново в изходна позиция! При кратката гонитба в родилката (въпреки, че беше само от няколко дни) водата беше доста мътна. Явно тази пвц мрежа задържа доста боклуци, за чието присъствие нямах представа.
След като премина влиянието на адреналина, реших за кратко да светна лампите и да видя цялостната картина на сътворената от мен бъркотия. И тук вече нямам думи да споделя видяното. Запечатах го на следващата снимка:
Първите ми бебета бангайски кардинал - над 40 броя (всъщност точно 43)!
Момчето
направи точно това, за което беше роден. Тъжното е, че тези крехки копия на своите родители би следвало
да плуват там някъде, в някое закътано
заливче около някой от островите в Бангайския архипелаг.
И така, вече сме на втора база и топката е в мен за да се справя с отглеждането на тези крехки създания!"
*****
След това преживяване чифта успешно ме дари с още три поколения, като отгледаха общо над 110 малки рибета!
От 2013 година насам, любовта ми към тези прекрасни рибки не ме е напускала. Всяка година имаме нови и нови бебета, с които се опитваме да задоволим желанията на всички наши клиенти да им се любуват в собствените си аквариуми. Това е нашият начин да помогнем на Бангайския кардинал в дивата природа!
Искате ли да сте съпричастни в това? МОЛЯ Ви, купувайте само изкуствено развъдени вместо диво уловени Бангайски кардинали! И ако решите да притежавате далечни потомци на този чифт, разгледайте какво можем да Ви предложим в момента от следващия линк: Изкуствено развъдени бангайски кардинали
Пожелавам безброй приятни емоции в хобито!
