Хранене на коралите - обзор

Тим Вигерди описва различните начини на хранене при коралите, като се базира на резултатите от последните научни изследвания  в тази област (към 2013 година, когато всъщност преведох тази публикацията). Но мисля, че дори днес, информацията в нея ще бъде полезна на всички любители на соленоводното хоби в България. Линкът, който бях запазил към оригинала на публикацията за съжаление неработи, но който има желание може да я потърси в мрежата: "Coral Feeding: An Overview by Tim Wijgerde, Ph.D.". Приятно четене!

Хранене на коралите - обзор

Днес са изяснени няколко фактора, влияещи на растежа на коралите (Scleractinia)  в аквариумни условия. Това са осветлението, течението, каеството на водата и храненето. Тази статия е фокусирана върху храненето и описва различните начини, по които коралите се хранят. В статията са събрани резултатите от последните научни изследвания в тази област и предлага практическа информация за това как да се увеличи обема на храненето на коралите в аквариума. Това ще помогне да се създадат ефективни и стабилни аквариумни системи и ще помогне на акваристите да поддържат здрави корали в домашни условия.

Приемането на факта, че коралите подобно на всички останали животни трябва да се хранят за да растат, най-после започна да навлиза сред акваристите. Благодарение на изследванията на учени, като Thomas Goreau  и Leonanard Muscatine , нашите знания за това как се хранят коралите непрекъснато се увеличават. Днес знаем, че коралите образуващи взаимноизгодна симбиоза с динофлагелати (Symbiodinium spp.) получават по-голяма част от въглеродсъдържащите хранителни вещества именно от тях - от  т.нар. зооксантели (Wijgerde 2013a). Но съдържащите само въглерод вещества, като глюкозата и глицерина сами по себе си не са достатъчни за техния растеж. За растежа на коралите са необходими и други елементи, като азот, фосфор и сяра.

Съществуващите днес представи показват, че зооксантелите не предлагат на своя корал-домакин тези елементи в такива количества, че той да разчита само на симбиозата с тях. Именно по тази причина, коралите се хранят, получавайки органични вещества и от външната среда. Действително, обезпечаването на коралите с външен източник на органични вещества, оказва влияние на техния растеж. Това повдига важни въпроси: с какво се хранят коралите, как храненето влияе на факторите на обкръжаващата среда, какво означава това за аквариста и за поддържането на икономически ефективно аквариумно стопанство.

Коралите могат да се хранят с частици, които улавят с помоща на мезентериални филаменти, които се явяват продължение на стените на стомаха. На снимката се виждат като бели нишки, излизащи от полипите на Stylophora pistillata

С какво се хранят коралите?

Пренасяне на хранителни вещества от симбионтните зооксантели, ендолитни водорасли и азотфиксиращи бактерии

В природата коралите получават част от органичния въглерод от симбионтните зооксантели, и в някои случаи от ендолитни водорасли, живеещи вътре в техния скелет (Muscatine и пр. 1990; Fine и Loya 2002). Използвайки енергията на светлината, зооксантелите (от род Symbiodinium) и ендолитните водорасли (род Ostreobium) преобразуват неорганичните съединения, получени от корала от морската вода (въглероден двуокис, бикарбонат, амоний, нитрат, фосфат) в органични молекули, като глюкоза и глицерин. Този процес е известен, като фотосинтеза или фотоавтотрофия. Той позволява на зооксантелите освен  сами да се хранят и да хранят корала-домакин, доколкото излишъка от получените органични съединения се освобождават в клетките на корала. Неорганичните продукти от дейноста на корала (въглероден диоксид, амоний) също се преработват от зооксантелите. Освен това азотфиксиращи цианобактерии предоставят на зооксантелите амоняк, които те произвеждат от разтворения азот (N₂). Този обмен на хранителни вещества между корала, зооксантелите и бактериите им позволява те да растат дори в т.нар. "пустинно море" - море с ниско съдържание на хранителни вещества (Muscatine 1990; Lesser et al. 2007)  - използвано успешно от корален зухт...

Недостатъка на фотосинтезата се състои в това, че не е способна да обезпечи коралите с достатъчно количество органичен азот и фосфор необходим за растежа на тъканите им и синтеза на органичен матрикс (вж. по-долу). Затова коралите трябва да се хранят с органични вещества, което се нарича хетеротрофия или хетеротрофно хранене (от гръцките думи heteros - различен  и troph- хранене). По-долу ще опиша различните външни източници на храна, които коралите могат да използват. Важно е да се отбележи, че не всеки вид корал е способен да използва тези източници. В допълнение, степента, в която коралът се явява авто- или хетеротрофен, зависи от условията на обкръжаващата среда, като наличие на светлина и частици храна.

(Авторът разбира се знае, че коралите се явяват хетеротрофни организми и в другата своя статия "Как се хранят коралите" пише за това:" Въпреки, че коралите, както и всички други животни сами по себе си се явяват хетеротрофи, вътре в техните тъкани протичат хетеро- и автотрофни процеси (освен коралите без зооксантели)."

Органични вещества под формата на частици (particulate organic matter, POM): планктон и детрит

Коралите са способни да използват широк спектър от органични частици, включително живи организми, техни части и екскременти (детрит). Живите организми може да се разделят на две групи: бентосни (живеещи върху субстрат и/или присъединени към него) и пелагични (плуващи във водния слой). Също могат да бъдат разделени и според размера.

Бактерии и протозои

Въпреки, че е вероятно коралите да могат да поглъщат и храносмилат даже вируси (фенопланктон с размер на частиците <0.2 µm), действително е установено, че коралите могат да се хранят с микроорганизми, като цианобактерии и флагелати. Тези микроорганизми се класифицират, като пикопланктон с размери на частиците 0.2-2 µm и нанопланктон, с размер на частиците 2-20 µm. В процеса на изучаване на храненето при коралите, Houlbreque и др.(2004) са отглеждали три мадрепорови (Scleractinia) корала Stylophora pistillata, Galaxea fascicularis и нефотосинтезиращия Tubastrea aurea в продължение на 6 часа в проточен резервоар, съдържащ пико и нанопланктон. Те са наблюдавали изменение в концентрацията на бактериите, цианобактериите и флагелатите в течение на експеримента и са открили, че всички тези микроорганизми са били погълнати и от трите вида корали. Нанофлагелатите, както е било изяснено се явявали важен източник на азот за растежа на коралите.

Подобни резултати са били получени и за октокоралите, такива като Dendronephthya spp. и средиземноморските горгонии  Paramuricea clavata и Corallium rubrum, които също са се хранили с бактерии и протозои (Fabricius и др. 1995 a,b; Picciano и Ferrier-Pages 2007; Ribes и др. 1999). Въпреки, че бактериите съставляват малка част от общото количество поглъщан въглерод, те могат да са основен източник на азот.

Микроводорасли (фитопланктон)

Още от 1990-та година беше известно, че коралите поглъщат пелагични микроводорасли, но това беше ясно само за октокоралите. Работите на Fabricius  и др. (1995 a,b) показаха, че коралите Dendronephthya hemprichi, D.sinaiensis, Scleronephthya corymbosa  и Acabaria sp.  се хранят основно с фитопланктон, който в лабораторни условия включва в себе си  Nannochloropsis, Isochrysis и Tetraselmis spp. Способността на октокоралите да се хранят с фитопланктон, вероятно, е обусловено от гъсто разположените пинули на техните пипала, а така също на морфологична и поведенческа адаптация  към живот на места със силно течение (Fabricius 1995a). Това корелира добре с факта, че ензими карбохидрази (амилаза и ламинариназа) подпомагащи преработването на растителна храна са открити в корали от род Alcyonium (Elyakova и др. 1981).

Октокоралите имат характерни, близкоразположени пинули, които им позволяват да филтрират фитопланктон от водата

Днес има данни, навеждащи на мисълта, че мадрепоровите корали все пак могат да се хранят с микроводорасли. В светлината на последните изследвания Leal и др. (2013) е открито, че някои корали са способни да се хранят с фитопланктон, по-точно диатоми (Conticriba weissflogi, Thalassiosira pseudonana), криптофити (Rhodomonas marina) и хаптофити (isochrysis galbana). Всички тези водорасли се отнасят към нанопланктона с размер на частиците 4-12 µm. В течение на този експеримент, шест вида корали са потапяни за час в различни култури водорасли, след което са промивани с филтрирана морска вода и са анализирани за съдържание на ДНК от водорасли. Резултатите са показали, че нефотосинтезиращите мадрепорови корали Tubastrea coccinea е способна да се храни с C.weissflogii, T.pseudonana  и I.galbana.  Мекия корал Heteroxenia fuscecens се храни с R.marina, мадрепоровия корал Pavona cactus е погълнал  R.marina  и I.galbana, а мадрепоровия корал Oculina arbuscula  се е хранил с C. weissflogii  и I. galbana. При мадрепоровия корал Stylophora pistillata  и мекия корал Sinularia flexibilis  водорасли не са открити.

Тези резултати показват, че всеки вид корал има предпочитани типове частици, но още не е ясно как се осъществява този избор. Все още се изследва въпросът, до колко те могат да храносмилат тези водорасли, тъй като стените на водорасловите клетки изискват специални киселини и ензими, които коралът трябва да изработва за тяхното разграждане. Osinga и др. (2012) съобщават за наличие на ензими в S. pistillata, които предполагат, че мандрепоровите корали могат да разграждат растителни частици, въпреки, че ензимите амилаза и ламинариназа не са открити в твърдите корали при изследванията от 80-те години (Elyakova и др. 1981). Освен това те са демонстрирали, че Pocillopora damicornis от същото семейство (Pocilloporidae), както и S. pistillata е показала ускорени темпове на растеж след няколко седмично хранене с микроводорасли - Tetraselmis suecica. Те не са открили такъв благоприятен ефект от Nannochloropsis sp. , което е в съответсвие с Leal и др (2013), че всеки вид корал може би има индивидуални предпочитания и способности към преработка на различни частици органична храна. Способността на коралите да храносмилат определени вещества може би е свързана с микрофлората в храносмилателната (гастроваскуларната) кухина на полипите, т.е.  с присъсващите бактерии, които могат да разграждат различни компоненти използвайки храносмилателни ензими.

Бентосни (макро) водорасли

Коралите могат да се хранят не само с микроводорасли. В периодът на избелване на коралите през 2011 година, е забелязано твърдите корали Colpophyllia natans  и Montastraea faveolata да поглъщат макроводорасли Dictyota (Marhaver 2011). Коралите са пускали своите мезентериални филаменти (тъканни израстъци, покриващи стомаха) през устата или стените на полипите и са контактували физически с различни типове водорасли. Както е известно тези мезентериални филаменти съдържат жилещи и храносмилателни клетки, които позволяват на корала да убива и храносмила съседни корали, като по този начин стана ясна тяхната роля в добиването на храна (Wijgerde  и др. 2011). Изработвайки ензими, мезентериалните филаменти позволяват на корала от разстояние да храносмила частици храна. След това специални клетки съдържащи се във филаментите могат да погълнат освободените хранителни вещества. Хранейки се с бентосни макроводорасли или богати на въглерод секрети, е възможно избелените корали да компенсират по такъв начин загубата на хранителни вещества получавани обикновено от зооксантелите. Marhaver (2011), обаче изтъква, че целта на коралите са били различни организми населяващи макроводораслите, като бактерии, микроводорасли и микрофауна.

Подобни наблюдения са направени и в нашата лаборатория в университета Wageningen, където няколко колонии S. pistillata  са демонстрирали подобно изпускане на мезентериални филаменти в области, където имаше натрупване на биофилм заради застояла вода. Доколкото тези биофилми са богати на органични съединения и бактерии, това може да обясни защо коралите са обхващали тези области със своите филаменти.

Морски растения

Последните изследвания, които потвърждават, че коралите могат да се хранят с растения, бяха проведени от Lai и др. (2013). Те открили, че мандрепоровия корал Oulastrea crispata хваща частички от морското растение Halophila ovalis. В продължение на два часа, учените са обдухвали колонии на корала с частици от морското растение, маркирани със стабилен изотоп на азота (¹⁵N). След това са взели съдържанието на гастроваскуларната кухина от десетки полипи от всяка колония и са ги изследвали за наличие на изотопа. От кораловите колонии, в които са били открити частички от морското растение, са били извлечени и промити тъкани, които също са били анализирани за наличие на ¹⁵N. Това показало, че O, crispata използвала частички от Halophila ovalis, и вероятно ги храносмила и усвоява хранителните вещества, получени от това растение. Това изследване, ни навежда на мисълта, че коралите живеещи в близост до обраствания с морска трева, могат да се хранят преимуществено с частици на растенията и техните секрети. Както при изследванията на Leal  и др, (2013), степента на храносмилане и усвояване на частиците от морските растения се нуждае от допълнително изследване.

Зоопланктон

Способността на коралите да се хранят със зоопланктон интензивно се изучава с години, особено това на мандрепоровите корали (Houlbreque  и Ferrier-Pages 2009; Ferrier-Pages и др. 2011). Тези корали прекрасно са приспособени в улова на зоопланктон - притежават мощни книдоцити, съдържащи капсули пълни с нервотоксини и ласоподобни нишки. Освен това тези корали използват мукус ( слуз) за улов на жива плячка. Използвайки микроскопични нишки, наречени цилии, кораловите полипи транспортират жертвата към устния отвор. Освен това зоопланктона може да бъде преработен и отвън от мезентериални филаменти.

Копеподите се явяват важен източник на храна за мандрепоровите корали

В природата, зоопланктона уловен от твърдите корали, включва ракообразни - копеподи, амфиподи, остракоди, мизиди, полихети, четинкочелюстни червеи (морски стрели, arrow worms) и личинки на различни животни. В аквариумите много от тази природна плячка е недостъпна и обикновено, като храна се явява жива или мъртва артемия (Artemia) и мизиди (Mysis). Изследванията са показали, че науплиите на артемията, въпреки, че те са недостъпни в природата се явяват добра подходяща храна, значително увеличаваща растежа на коралите (вж. по-долу)

Видео на Galaxea fascicularis и Stylophora pistillata, хранещи се с науплии на артемия. G. fascicularis храносмила науплиите на артемията посредством мезентериални филаменти, докато S. pistillata  ги гълта.

Микроскопско изображение на полипи на Stylophora pistillata,  гълтаща науплии артемия

Черните корали, родствени на мандрепоровите, също притежават способност да улавят и парализират зоопланктон. Лабораторните изследвания над Antipathes grandis показват, че неговите полипи могат да ловят амфиподи, копеподи и четинести червеи. Както при твърдите корали, уловът става, чрез пипалата и мукус, след което цилиите разположени на ектодермата транспортират храната в устната кухина (Bo 2009). Черните корали с големи полипи, такива като  Antipathes и Cirrhipathes spp. са способни да погълнат копеподи с размер до 1700 µm.

Октокоралите (осемлъчевите) са много различни в своята способност да ловят и задържат зоопланктон, а меките корали изглеждат най-приспособени към този тип храна. Например, меките корали от род Sinularia, Sarcophyton, Cladiela, Nephthea, Dendronephthya и  Paralemnalia, не могат да задържат голям зоопланктон след улова му (Fabrisius и др. 1995а). Например: Dendronephthya hemprichi може да улавя само малък и бавно плаващ планктон, като личинки на коремоноги и миди, остракоди, амфиподи, морски инфузории (tintinnids), полихетни червеи и хайвер. Частиците по-малки от 300µm са уловени и погълнати по-бързо, за 10-20 секунди, а в същото време тези с размер 750µm и по-големи, се улавят по-трудно и обикновено се освобождават след минута. Интересен е факта, че когато Dendronehpthya spp. хваща голям зоопланктон, той не изглежда парализиран дори след няколко минути или дори ако е бил уловен няколко пъти. Възможно е това да се дължи на факта, че Dendronephthya spp. и други меки корали не притежават достатъчно развити книдоцити, които ефективно да парализират уловена по-едра жертва. Действително е било установено, че капсулите с нематоцисти в книдоцитите при меките корали са слабо развити(Fabricius и Alderslade 2011).

Горгониите също са октокорали доста добре приспособени за улов на зоопланктон. Известно е, че няколко вида горгонии, включително тропически видове, като Subergorgia suberosa, Melithaea ochracea и Acanthogorgia vegae,  в лабораторни условия са улавяли активно плуващи науплии на артемия (Dai  и lin 1993; Lin  и др. 2002).

Горгонариите са действително всеядни същества и могат да се хранят с зоопланктон, фитопланктон и детрит

Хидроидите (семейство Milleporidae, или огнени корали и семейство Stylasteridae  - дантелени корали) имат мощни книдоцисти на своите пипала, които им позволяват ефективно да улавят зоопланктон. Действително тези корали, както е известно се явяват активни потребнители на зоопланктон (Lewis 2006). Техните нематоцисти се изстрелват с такава скорост, че даже човешката кожа е чувствителна за тях; допирът до тези корали предизвиква силно парене и обриви. За разлика от другите корали, с обездвижването и поглъщането на жертвата се занимават два различни вида полипи. Хидроидът пари жертвата с отбранителните копривни полипи, наречени дактилозоиди  (това са дълги и тънки полипи без уста, живеещи в дактилопорите на хидроидите и снабдени с многочислени копривни клетки). След това жертвата се поглъща и храносмила с помоща на гастрозоиди. Всеки гастрозоид е обкръжен от пет до петнадесет дактилозоида, които са значително по-дълги и тънки.

Millepora sp. вероятно  M. dichotoma  със своите мощни разклонени дактилозоми (Червено море, Египет)

Риби

Коралите с едри полипи могат да погълнат дори малка рибка, което понякога се наблюдава и в аквариумите. Това може да са отслабнали по различни причини риби, които стават беззащитни към пипалата и книдоцистите на големите корали. Scolymia spp., Fungia spp. и Trachyphyllia geoffroyi   са добри примери за корали, които демонстрират такова поведение.

Други корали

Интересен источник на храна за коралите са други корали. На рифовете са били забелязани корали , които се хранят със съседни колонии, които нападат и храносмилат с помоща на мезентериалните филаменти. Това поведение може да бъде форма, както на междувидова, така и на вътревидова конкуренция, но също и предоставя на коралите допълнителен източник на храна.

Детрит

Детрит - това е обобщаващ термин за органични частици, които се образуват от фекалии, остатъци от храна и умиращи организми. Частиците детрит типични за кораловия риф и аквариума бавно падат на дъното под формата на утайка. Тази утайка съдържа бактерии, протозои, микроскопични безгръбначни, микроводорасли и органични вещества. В суспендирано състояние той може да служи като храна за коралите, особенно за видове растящи в турбулентни течения. Експериментално е било потвърдено, че много мадрепорови корали могат да поглъщат и усвояват детрит (например Anthony 1999, 2000; Anthony и Fabricius 2000; Roff и др. 2009), който е попаднал върху техния мукус.

Подобно на твърдите корали поглъщащи детрит, когато е на разположение, е било открито, че за някои горгонии суспендирания детрит се явява основен източник на храна. Например средиземноморските горгонии Corallium rubrum, Paramuricea clavata и Leptogorgia sarmentosa получават голяма част от въглерода от детрита ( Ribes и др. 1999; Tsounis и др. 2006). Това е вярно и за някои техни тропични събратя, такива като Menella и Swiftia spp. Тези горгонии с готовност хващат и поглъщат малки частици от рибна храна в аквариума.

Горгония (Menella sp.) хранеща се с гранулирани органични вещества с размер 5-800µm (суха храна за риби). Въпреки, че технически сухата храна за риби не е детрит, той по същество представлява детрит за горгонията, доколкото се явява нежив източник на органични вещества произведени от животни и растения.

Коралите живеещи на дълбоко също използват детрит, като основен източник на храна. Дълбоководния мандрепоров корал Lophelia pertusa (подобно на горгониите и черните корали) ловят т.нар. морски сняг, или детрит, който се донася в дълбочина от низходящите потоци от горните океански слоеве (Bo 2009; Davies и др. 2009). Трябва да отбележим обаче, че твърде многото утайки са вредни за коралите и рифовете. Многото утайка буквално задушава рифа, като блокира светлината, храненето и газообмена (Erftemeijer и др. 2012).

Неголяма колония Galaxea fascicularis , която е хванала частици детрит с помоща на мукуса

Разтворена органика

Разтворената органична материя (disolved organic matter, DOM) се явява важен източник на храна за много корали. Въпреки, че коралите отделят органични вещества посредством мукуса, те също и поемат разтворени органични съединения от водата. С помоща на радиоактивни маркери е било установено, че мандрепоровите корали поемат разтворена глюкоза от водата. От екологична гледна точка, коралите могат да абсорбират аминокиселини и урея от морската вода (Grover и др. 2006, 2008). Въпреки, че тези субстанции присъстват в кораловите рифове в незначителни концентрации, те представляват значителен източник на органичен азот. За Stylophora pistillata,  поглъщането на аминокиселини може да съставлява до 21% от азотния баланс, въпреки, че съотношението между този и други източници на хранителни вещества зависи от това, кое е достъпно за корала. Аминокиселините са важни за синтеза на органичен матрикс, който представлява междуклетъчна белтъчна структура, която е важна за растежа на кораловия скелет (вж. по-долу). Впечатляващо е, че коралите усвояват също и урея от водата. Вероятно по този начин те се приспособяват към присъствието на други животни в рифа - например риби, които ежедневно произвеждат  голямо количество азотни съединения .

Коралите не само усвояват органични съединения, но така също са способни да откриват тяхното присъствие във водата. Мнозина са наблюдавали, как коралите разпускат пипала след добавяне на планктон или органични вещества в аквариумната вода. Добавянето на аминокиселини - глицин, аланин или глутамат води до отпускане на пипалата, набъбване на тъканта (цененхима) и понякога изпускане на мезентериални филаменти (Goreau и др. 1971). Подобно на нашия език, който има рецептори за разпознаване на много вещества, така и коралите имат развити рецептори, които им позволяват да разпознават такива органични вещества, като аминокиселините. Способността за откриване на аминокиселини във водата помага на коралите за подготовка за лов на зоопланктон.

Обзор на различните източници храна, използвани от коралите за получаване на енергия и хранителни вещества. Източниците могат да бъдат разделени на външни и вътрешни. Вътрешните източници включват в себе си азотфиксиращите бактерии, които преобразуват разтворения азот (N₂) в амоняк (NH₃), процес наричан диазотрофия (азотфиксация) и зооксантелите, които преобразуват амоняка в аминокиселини и белтъци. Освен това, зооксантелите преобразуват въглеродния диоксид (CO₂) в глицерол (глицерин), глюкоза, мастни киселини и аминокиселини, посредством процес, известен като фотосинтеза, явяваща се форма на автотрофия. Основната част на тези органични съединения се прехвърлят в клетките на корала домакин, които ги използват основно за да задоволяват своите енергийни нужди. Външните източници включват органични частици и разтворени органични вещества, които коралите получават от обкръжаващата ги среда. Коралите се хранят с фитопланктон и бентосни водорасли (растителноядност), зоопланктон, малки рибки и други корали, бактерии и протозои (микрохетеротрофия), суспендирани частици (детритоядност) и най-накрая разтворена органична материя, като уреята и аминокиселините. Получаването на органични частици и разтворена органична материя от обкръжаващата водна среда е известно, като хетеротрофия и органичните съединения получени в резултат на този процес коралите използват за производство на енергия и растеж.

Като цяло стана ясно, че коралите са способни да усвояват органични съединения от широк диапазон източници, което подчертава разнообразието и ефективността на коралите, като всеядни организми.

Разтворени неорганични вещества

Въпреки, че тази статия е основно за храненето на коралите с органични вещества, трябва да споменем, че наред с тях те поглъщат от водата и неорганични вещества. Само на кратко ще спомена най-важните елементи, поглъщани в неорганична форма. Това са някои от тях: неорганичен азот (разтворен азот - N₂ , амоний - NH₄⁺ и нитрат - NO₃^-) и фосфор (фосфат, HPO₄^2-), неорганичен въглерод (въглероден диоксид - CO₂, бикарбонат - HCO₃^-), алкални метали (натрий - Na⁺, калий- K⁺), алкалоземни метали (калций - Ca²⁺, магнезий- Mg²⁺,стронций - Sr²⁺), преходни метали (например цинк - Zn²⁺, желязо - Fe^2/3+, мед - Cu²⁺, манган - Mn²⁺), металоиди (бор - B) и неметали (йод под формата на йодид - I^-, и йодат - IO₃^-, кислород - O₂). Поглъщането на неорганичен азот и фосфор става заради присъствието на симбионтни зооксантели, които ги превръщат в органични съединения. Калция и магнезия са важни за процесът на калцификация, а въглеродния диоксид и бикарбонат освен за него и за фотосинтезата. Микроелементите, като йод и цинк например, се използват за фукциониране на ензимите и може би за производство на хормони, а кислорода е важен за дишането.

Влияние на храненето върху физиологията и растежа на коралите

Ролята на храненето върху физиологията и растежа на коралите беше добре изучено и разгледано в последните обзори на Houlbreque  и Ferrier-Pages (2009) и Ferrier-Pages  и  др. (2011).  Доскоро по-голяма част от изследванията за влиянието на храненето върху физиологията на коралите, бяха фокусирани върху зоопланктона и по-точно върху науплиите на артемията.

Фотосинтеза и плътност на зооксантелите

Изследванията са показали, че хранените зооксантелни корали увеличават темповете на фотосинтезата, за сметка на увеличената плътност на популациите от зооксантелите и съдържанието на хлорофил в тях. При S. pistillata, плътността на популацията на зооксантелите се е удвоила след няколко седмично хранене със зоопланктон, както при силно, така и при слабо осветление. Количеството на динофлагелатите, намиращи се в клетките на корала-домакин, също се увеличават до четири зооксантели на клетка. По-интензивната фотосинтеза позволява на корала да преобразува повече светлинна енергия в химична, която може да бъде използвана за растеж. Причината поради, която коралът демонстрира нарастване на зооксантелната плътност при хранене, е преди всичко в това, че увеличените количества азотни съединения (такива, като амоний - NH₄⁺) отделяни от корала, подпомагат за растежа на зооксантелите. Зооксантелите от своя страна в отговор на храненето, произвеждат повече аминокисели за корала, което се отразява положително върху растежа на тъканите и на синтеза на органичен матрикс (Swanson и Hoegh-Guldberg 1998; Wang и Douglas 1999).

Калцификация и органичен матрикс

В допълнение към стимулацията на фотосинтезата, храненето повишава скоростта на калцификацията при зооксантелните мадрепорови корали. След осем седмично хранене със зоопланктон (науплии на артемия) скоростта на калцификацията при Stylophora pistillata се е удвоила. За това явление може би са отговорни различни механизми. На първо място, възможно е храненето да увеличава калцификацията за сметка на увеличеното производство на бикарбонат. Благодарение на храненето нараства тъканната маса, което води до увеличаване производството на метаболитен въглероден диоксид - CO₂. Част от този CO₂ по ензимен път се преобразува в бикарбонат, който може да бъде използван за база на калцификацията. Stylophora pistillata,  както беше изчислено може  да получи около 75% от необходимия бикарбонат чрез собствения метаболизъм. На второ място, по-голямото количество храна обезпечава повече химическа енергия, както непосредствено, така и косвено, увеличавайки фотосинтетичната активност (вж. по-горе), което от своя страна позволява голямо количество йони на калция да се преместват към растящия скелет. И на края, храненето може да стимулира калцификацията, ускорявайки синтеза на органичен матрикс за сметка на увеличената доставка на аминокиселини. Органичния матрикс - това е междуклетъчна белтъчна структура, която се изработва от клетките на корала и е необходима за формирането на скелета. Тя обезпечава центровете на кристализация за растежа на арагонита (калциев карбонат), стимулира и регулира тяхното формиране (Allemand и др. 1998, 2004). Доколкото органичния матрикс е богат на аминокиселини, като аспарагиновата киселина, храненето може да ускори синтеза на органичен матрикс, и съответно калцификацията за сметка на увеличената доставка на тази аминокиселина.

Няколко примера на активхо хранещи се корали с разтворени пипала. Горе вляво: Acanthastrea lordhowensis. Горе вдясно: Caulastraea sp. Долу в ляво: Tubastraea sp. Долу в дясно: Trachyphyllia geoffroyi

Трябва да се отбележи, че засиленото хранене на коралите си има и своите недостатъци. В нашата лаборатория в Wageningen UR, ние изучавахме как храненето със зоопланктон влияе върху скоростта на калцификацията при Galaxea fascicularis  на тъмно и на светло. Въпреки, че храненето не влияеше съществено на растежа при наличие на светлина, в условията на пълна тъмнина скоростта на калцификацията при хранещите се корали беше близка до нула (wijgerde и др. 2012 b). Нашата хипотеза в момента се заключава в това, че на тъмно калцификацията се подтиска от засиленото хранене вледствие на временна ацидоза на кораловите тъкани, предизвикано от нарастналата метаболитна активност. Хранейки се през ноща коралите могат да губят енергия за растеж на тъканите и синтез на органичен матрикс, а не за калцификация.

Тъкани на корала

В резултат на увеличената фотосинтеза, плътността на зооксантелите, скороста на калцификация и синтезата на органичен матрикс, храненето със зоопланктон увеличава съдържанието на белтъци и мазнини в меките тъкани на корала. В резултат на продължително хранене с науплии на артемия се увеличава концентрацията на ненаситени и наситени мастни киселини, а така също на алкохоли и стеарини. Увеличения запас на липиди позволява на корала по-леко да се справи със стреса и което е още по-важно с избелването. Когато високата температура на водата предизвиква загуба на зооксантели, коралите не могат повече да използват фотосинтезата и трябва да разчитат на лов и на запасна енергия за да преживеят. (Grottoli и др. 2006).

Схема демонстрираща въздействието на храненето върху корала. Хранещия се корал демонстрира (1) два пъти по-голяма концентрация на белтъци и фотосинтетична активност на единица площ от повърхността на скелета; (2) два пъти по-голяма скорост на калцификацията през деня и през ноща; (3) двойно се увеличава синтеза на органичен матрикс на тъмно и с около 60% увеличен синтез през деня (Houlbreque и Ferrier-Pages 2009).

Фактори влияещи на храненето при коралите

Течение

Течението е важно за коралите по различни причини. Освен подобряване на газообмена и обезпечаване отстраняването на отпадните продукти, то дава възможност на коралите да се хранят със суспендирани частици (Wijgerde 2013 и препратките там).

В зависимост от своята скорост, течението може да оказва както благоприятно, така и негативно въздействие върху храненето на коралите. По-силното течение повишава притока на частици храна и е в полза от гледна точка на храненето. Но в същото време то увеличава кинетичната енергия на частиците, което ограничава способността на кораловите полипи в улавянето на храна. Освен това силния воден поток води до деформация на полипите, което намалява площта на захвата и неговата ефективност. Този механизъм пояснява, защо схемата на зависимостта на течението и способността на корала да улавя плячка, за някои корали, наподобява камбана, с точка на оптимум лежаща между скорости от 5 до 10 cm/s . По-долу графиката илюстрира, как течението влияе на храненето на четири различни корала: октокоралите Acanthogorgia vegae, Melithaea ochracea и Subergorgia suberosa, и мадрепоровия корал Galaxea fascicularis. Графиката отразява влиянието на течението за всеки вид. Различното влияние на течението върху способността за улавяне на храна може да бъде обяснено с различната морфология на полипите (вж. по-долу):

Съотношение между скоростта на течението и улавянето на храна за четири вида корали. Лява ос: Acanthogorgia vegae, Melithaea ochracea и Subergorgia suberosa (концентрация на храната 20 индивида на литър)

Дясна ос: Galaxea fascicularis (концентрация на храната : 10000 науплии на литър). Количество на коралите от един вид (N, от 2 до 4). За прегледност стандартните отклонения са били изчистени (Dai и Lin (1993) и Wijgerde и др. (2012d).

Размер на корала

Освен скороста на течението, размерът на колонията също влияе на хетеротрофното хранене. Размерът на колонията може да влияе на храненето на отделния полип, както благоприятно, така и неблагоприятно вследствие на взаимодействието на полипа с колонията. Негативното влияние включва засенчването на полипите (т.е. полипите се припокриват и си пречат взаимно) и намаляване концентрацията на частиците, в резултат на което се намалява възможността за улов на храна от полипите разположени надолу по течението (Hunter 1989). Положителното влияние включва в себе си възникващите турбулентни потоци вътре в колонията и отделянето на мукус от полипите разположени по-високо по течението, което увеличава възможността за улов на храна от тези разположени по-надолу по течението ( Wijgerde 2013 и препратките там).

Въпреки, че полипите в колонията могат да показват по-високи способности към поглъщането на храна в сравнение с единични полипи, колонията като цяло изглежда по-малко ефективна. В нашата лаборатория установихме, че само 7.7% от полипите на малка Galaxea fascicularis хващаха зоопланктон.  Това означава, че от гледна точка на брой полипи, този корал хваща по-малко храна, отколкото отделния полип. Тези наблюдения съвпадат с факта на забавяне темповете на растеж Galaxea  с увеличаване на нейния размер (Schutter и др. 2010; Wijgerde и др. 2012a). След 245 дневно отглеждане, малка колония Galaxea демонстрира съкращаване темпа на растеж с 76% ( с 2.5 до 0.6 %/ за ден) в сравнение с единични полипи.

Концентрация на храна

Концентрацията на храна е добре проучен фактор, влияещ върху храненето на корала. Високата концентрация на храна увеличава честотата на съприкосновението и с полипите на корала. Отначало беше установена линейна зависимост между концентрацията на храната и погълнатото от корала количество. Когато обаче концентрацията на храната става достатъчно висока, се наблюдава ефект на насищане. Това е предизвикано от това, че кораловите полипи са ограничени в максималните количества храна, която могат да хванат, погълнат и храносмилат за определен период от време. Този ефект е илюстриран на графиката по-долу, която показва зависимостта на темповете на поглъщане на храна спрямо достъпността и, за коралите Galaxea fascicularis и Stylophora pistillata.

Съотношение между концентрацията на храната и уловената плячка за два вида корали, Galaxea fascicularis (науплии на артемия) и Stylophora pistillata (средиземноморски зоопланктон). N=30 и N=25 съответно. Ferrier-Pages и др (2003) и Wijgerde и др (2011a, 2012c).

Морфология на полипите

Морфологията на кораловите полипи е още един фактор, влияещ на храненето. Например Subergorgia suberosa има големи полипи, които лесно се деформират от силно течение. Заради това тази разновидност на корала ефективно се храни само в много тесен диапазон от скоростта на течението, както се вижда на графиката по-горе. Melithaaea ochracea има полипи с по-малки размери, които в по-малка степен се деформират от силата на течението. Възможно това да е причината поради, която той се храни в по-широк диапазон на скоростта на течението.

Въпреки, че големите полипи се деформират по-лесно, те могат да притежават по-висока способност в задържането на храната. Както се вижда на графиката по-горе, големите полипи на Galaxea fascicularis (около 5 мм диаметър на коралита) хващат много повече храна, в сравнение с по-малките полипи на Stylophora pistillata (около 1 мм диаметър на коралита). Това вероятно се явява следствие на това, че полипите на G. fascicularis  са способни към външно храносмилане на голямо количество храна.

Друго следствие от размера на полипите се явява максималния размер на жертвата, която коралът е способен да погълне. Видовете, които имат малки полипи, могат да хващат жертви, сравними по размер с копеподи и личинки на различни животни, докато видовете, които имат едри полипи (например Fungiidae, Mussidae и Flabellidae) са в състояние да изядат рибка или скаридка.

Rhizotrochus typus това е вид с едри удължени полипи, които могат да се хранят с рибки и скаридки

Епибионтни плоски червеи

Последния фактор, който бих искал да спомена, това е наличието на епибионтни (epizoic) ацеломорфни плоски червеи. Тези плоски червеи акваристите обикновено наричат планарии, но всъщност това са червеи от род Waminoa и Convolutriloba. Предполага се, че тези червеи изяждайки мукоса влияят отрицателно на корала, като намаляват количеството падаща върху него светлина. (Barneah и др. 2007; Naumann и др 2010). Освен това, Waminoa се конкурират с корала домакин Galaxea fascicularis за храна крадейки неговата плячка( Wijgerde и др. 2011 b,2012c).

Когато хранехме G. fascicularis, концентрацията на храната оказваше положително влияние само на полипите, които бяха свободни от червеи. Ако концентрацията на плоски червеи беше висока (приблизително 3-4 плоски червея на полип), храненето на G. Fascicularis се ограничаваше до около 2,5 жертви/см²/час. Основавайки се на тези наблюдения, епибионтните плоски червеи може да се квалифицират, като паразити, а не като коменсиали, тъй като тяхното присъствие влияе негативно върху растежа и здравето на корала. Действително данните от последните изследвания свидетелстват за това, че плоските червеи предизвикват тъканна некроза при коралите (Hoeksema и  Farenzena 2012).

Съотношение между концентрацията на храната и уловената плячка за полипи на Galaxea fascisularis с (N=27) и без (N=27) епибионтни плоски червеи. Значително пложително съответсвие между концентрацията на храната и уловената плячка се наблюдава само за полипи без плоски червеи.

Очевидно, влиянието на течението, размера на корала, концентрацията на плячката, морфологията на полипите и наличието на плоски червеи са важни фактори в аквариумното хоби. По-долу ще разгледам, как тези знания могат да се използват за да се подобри храненето на коралите и по този начин да се ускори техния растеж.

Различни фактори влияещи на храненето на Galaxea fascicularis, включително течение, размер на корала, концентрацията на храната и наличие на епибионтни плоски червеи

Хранене на коралите в аквариума: засилване на храненето и растежа

Въоръжени с гореописаните знания, можем да се опитаме да засилим храненето на коралите и темпа им на растеж, управлявайки аквариумната среда. По-долу са описани няколко важни стратегии, които ще помогнат на аквариста да постигне това.

Оптимално течение

Както отбелязахме по-рано течението е важно за коралите, като благоприятства техния растеж, фотосинтеза, газо-, топлообмена и отделянето на отпадните продукти (Mass  и др. 2010; schutter и др. 2010, 2011; Jimenez и др. 2011; Erftemeijer и др 2012). Въпреки, че много корали ще растат и при течения с различна интензивност, всеки конкретен вид ще расте при оптималната за него скорост на течението. Това е свързано частично с оптималното хранене, което е възможно при подходящия диапазон на течението. Например за коралите Acanthogorgia vegae,  Melithaea ochracea и Subergorgia suberosa оптималният захват на зоопланктона става при скорост на течението 8 см/сек., което може би отразява тяхната привична среда на обитаване. Освен това, Subergorgia suberosa ефективно хваща храна в много тесен  диапазон на течението, което прави отглеждането на този вид много трудно. Коралите, които се хранят основно с фитопланктон, може да изискват по-силно течение за оптималното задържане на храната. Например Dendronephthya hemprichi, хранеща се основно с фитопланктон, оптимално улавя храната и расте в диапазона между 10 и 25 см/сек (Fabricius и др. 2005а).

Dendronephthya и Scleronephthya sp. изработват склерити, които обезпечават стабилност на колонията при силно течение

В таблица 1 са събрани оптималните стойности на течението за различни корали от гледна точка улова на храна, което може да бъде използвано в практиката. Използвайки уред за измерване скороста на течението (например Swoffer), то може да бъде оптимизирано във всеки един аквариум и за всеки вид корал за който има данни. Трябва да отбележим, че данните приведени в таблицата по-долу не винаги са приложими за даден вид. Доколкото е известно различните екземпляри могат да се държат по корено различен начин (Osinga и др. 2011).

Species	Optimal water flow rate (cm s-1)	Particle type	Comments	Reference
low flow
Lophelia pertusa	2.5	Artemia nauplii		Purser et al. (2010)
moderate flow
Acanthogorgia vegae	8	Artemia nauplii		Dai and Lin (1993)
Briareum asbestinum	6-12	not mentioned		Fabricius et al. (2005a)
Eunicea tournefortis	6-12	not mentioned		Fabricius et al. (2005a)
Galaxea fascicularis	10	Artemia nauplii		Wijgerde et al. (2012d)
Madracis mirabilis	10 > 5	Artemia cysts	optimum unclear	Sebens et al. (1998)
Melithaea ochracea	8	Artemia nauplii		Dai and Lin (1993)
Montastraea cavernosa	10 > 5	Artemia cysts	optimum unclear	Sebens et al. (1998)
Plexaurella dichotoma	6-12	not mentioned		Fabricius et al. (2005a)
Porites porites	9-11	Artemia cysts	specific coral branches only	Sebens et al. (1998)
Pseudopterogorgia americana	6-12	not mentioned		Fabricius et al. (2005a)
Subergorgia suberosa	8	Artemia nauplii		Dai and Lin (1993)
high flow
Agaricia agaricites	18	Artemia cysts	bifacial colonies	Helmuth and Sebens (1993)
Agaricia agaricites	30	Artemia cysts	vertical colonies	Helmuth and Sebens (1993)
Dendronephthya hemprichi	10-25	phytoplankton		Fabricius et al. (2005a)
very high flow
Agaricia agaricites	18-50	Artemia cysts	horizontal colonies	Helmuth and Sebens (1993)

Таблица 1. Данни от литературни източници за оптималното течение водещо до най-пълноценно хранене при различни видове корали. Тези видове може условно да бъдат разделени на предпочитащи слабо (< 5 см/с), умерено (5-15 см/с), силно (15-30 см/с) и много силно (>30 см/с) течение.

За да подчертая важноста на течението бих искал да дам пример с наше изследване върху корала Galaxea fascicularis (Wijgerde и др. 2013). За полипите в колонията, оптималното хранене и съответното получаване на органичен въглерод, се достигаше при скорост на течението около 10 см/с. Използвайки данните, получени в нашата лаборатория по-рано, беше изчислен хранителния бюджет при различни режими на течението. За тази цел бяха сравнявани количеството на входящия и изходящия органичен въглерод. Входящия се състоеше от въглерод, получен при фотосинтезата, и въглерод получен в резултат на храненето. Изходящия беше в резултат на дишането (т.е. енергията се изразходваше от почиващо, а не хранещо се животно) и отпадни продукти от обмяната. Изваждайки изходящото от входящото количество, получаваме количеството въглерод, достъпно за растежа, останал след загубите по дишането и обмяната. Таблица 2 показва различните количества въглерод при G. fascicularis в зависимост от скороста на течението. От нея се вижда, че много ниските и много високите скорости на теченията, водят до отрицателни стойности. Това предполага, че при такива условия коралът не е в състояние да улови достатъчно количество храна, за да поддържа растежа на тъкани. Въпреки, че анализът е основан на някои предположения, той позволява на аквариста да избира съответните условия за отглеждане.

Input (g C cm-2 day-1)			Output (g C cm-2 day-1)
Water flow rate (cm s-1)	:Photosynthesis	Feeding		Respiration	Excretion	Scope for growth
1.25	101.09	0.90		77.76	25.27	-1.04
5	101.09	89.00		77.76	25.27	87.06
10	101.09	123.50		77.76	25.27	121.56
20	89.86	30.60		86.40	22.46	11.59
30	70.85	44.30		89.86	17.71	7.58
40	70.85	17.70		89.86	17.71	-19.02

Таблица 2. Предполагаем хранителенн баланс за средно голяма колония Galaxea fascicularis при различни скорости на течението. Данните са основани при концентарция на храната от 10000 науплии артемия/литър, време за хранене 6 часа, 6,2 полипа/см², ефективност на храненето - 7,7% от полипите в колонията. Фотосинтезата и дишането са базирани на данни от Schutter  и др. (2010), а обмяната на данни от Ferrier-Pages и др (1998b). Брой на индивидите (N=3-9).

Силно течение, за големи корали

В допълнение към течението, значение има и размерът на корала. Разклонената структура на много корали намалява течението и светлината, достигаща до вътрешните и долни участъци на колонията. Това явление е известно като самозатъмнение (шелф-шединг). По този начин, големите корали имат необходимост от повече светлина и течение за да поддържат фотосинтезата и газообмена.

Средното количество погълната храна, пресметнато за всеки полип, може да намалява в процеса на растеж на корала, както беше показано за G. fascicularis. Всички тези явления частично обясняват защо коралите обикновено демонстрират намаляване темповете на растеж  въпреки, че абсолютните темпове на растеж се увеличават, доколкото има по-голяма повърхност на растеж. Това означава, че акваристът може да оптимизира растежа на големите корали, като компенсира според техния размер течението достатъчно за храненето и газообмена. Отглеждането в аквакултура на сравнително малки колонии също може да бъде стратегия за поддържане на висока скорост на растеж.

Периодично обилно хранене или непрекъснато дозиране

Доколкото храненето оказва положително влияние на коралите в дългосрочна периспектива, е полезно те да бъдат ежедневно обезпечени с храна. Преимуществото на периодичното хранене е в това, че то позволява на коралите бързо да се наситят, преди всичката храна да бъде отделена от филтрацията. Трудността е в подбирането на съответната дозировка. Това зависи  от биомасата присъстваща в аквариума. По-голям брой корали изискват повече храна независимо от обема на аквариума. Видовият състав на коралите и останалите безгръбначни също оказва влияние на количетсвото храна, доколкото някои видове могат да потребяват повече планктон от други. Добра стратегия е да се започне с дозировки от 100 до 1000 единици планктон на литър вода и периодично наблюдение на коралите. Загубата на полипи, недостатъчното разкритие на колонията и пипалата, намаляване в размера на колонията или некроза на тъканите - всичко това може да бъде признак за гладуване. Дозирането на аминокиселини непосредствено преди храненето може също да стимулира разкриването на полипите и по-активен улов. Това се дължи вероятно на рецепторите намиращи се в горния слой на ектодермата на полипите. Периодичното хранене през деня ще предотврати временното преустановяване на растежа (вж. по-горе).

Чрез дозиране на културата с  перисталтична помпа, може да се поддържа естествена концентрация на планктона.

Другата стратегия се състои в поддържане на естествена концентрация на планктона (в диапазона 10⁸-10⁹ клетки на водорасли/микроорганизми и 1-10 единици зоопланктон на литър) чрез бавно подаване на охладена култура в системата с помоща на дозираща помпа. Хранилки с таймер също могат да обезпечат редовно хранене със суха храна. Тази стратегия е идеална при отглеждане на нефотосинтезиращи корали, такива като Tubastraea и Dendronephthya spp.

Контрол върху популацията на плоски червеи

Доколкото ацеломорфните плоски червеи нанасят вреда на коралите, е разумно тяхната популация да бъде държана под контрол, чрез отглеждане в аквариума на животни хранещи се с тях. Има доказателства, че някои врасета/зеленушки (например Halichoerus spp.), мандаринки (например  Ssynchiropus splendidus) и голи охлюви (Chelidonura varians) активно ловуват плоски червеи (Carl 2008; Nostratpour 2008). Обработването на коралите с препарати, като левамизол помага, но това е твърде трудоемко и може да се отрази отрицателно върху здравето на коралите в дългосрочна периспектива.

Плоските червеи живеещи на Goniopora spp. (в ляво и в дясно) и на Euphyllia parancora (в средата), могат да бъдат държани под контрол, като се използват техните естествени врагове.

Използване на щадящи планктона методи на филтрация

До сега не съм разглеждал влиянието на филтрацията в аквариума върху храненето на коралите. Доколкото повечето аквариуми са оборудвани със скимери, способни да отделят малки частици, е логично, че те оказват някакво влияние върху храната достъпна за коралите. Действително, когато сухата рибна храна или култура фитопланктон се добавят в аквариума, част от нея много бързо се оказва в чашката на скимера. Това лесно може да бъде видяно, когато културата или планктона има зелен или оранжев цвят.

Очевидните въпроси, които възникват в резултат на това са: какво количество храна се задържа от филтриращата система и какво се изяжда от коралите и другите филтриращи организми? За да се намери отговор на този въпрос, в рамките на научно изследователската работа CORALZOO беше разработен хранителен симулатор. Използвайки оценките за улова на храна от коралите, основани на лабораторните експерименти (Wijgerde и Osinga 200, непубликувани данни) и информация, като обем на коралите (измерване биомасата на коралите), концентрацията на храната, обема на водата в системата и нивото на филтрацията, може да бъде изчислена съдбата на хранителните частици добавени в системата.

За да илюстрирам, колко е полезна тази програма, ще разгледаме два сценария. В първите два сценария два 1000 литрови аквариума, населени с корали среден размер (50 мл обем на колонията), единия с два (една колония Seriatopora hystrix и една S. caliendrum), а другия с 40 ( 20 Seriatopora hystrix  и 20 S. caliendrum). Нивото на филтрацията в аквариумите е зададен, като 1000 л/ч, т.е. обмен от 1000л/ч  между аквариума и съмпа, в който има протеинов скимер с помпа 1000 л/ч. Времето за присъствие на частиците храна (науплии артемия) в аквариума - е равно на един час. Във вторите два сценария плътността на заселването е същия, но нивото на филтрацията е намален наполовина до 500 л/ч. Времето за присъствие на хранителните частици (науплии артемия) се увеличи до два часа. След 6 часа, всички сценарии се приближиха към равновесие и бяха получени следните данни: при първите два, 98% и 71% храна беше погълната от филтрацията. При вторите два сценария тези цифри бяха 92% и 55%. Въпреки, че при този теоретичен пример има някои ограничения, например допускането, че всички частици преминаващи през скимера са отделени от него, той ясно показва, че механичната филтрация (включително биофилтрите и пясъчните филтри) водят към значителни загуби на храна. Тези загуби могат да бъдат намалени чрез увеличаване плътността на заселване на аквариума с корали и/или намаляване (временно или постояно) ефективността на системата за филтрация, което ще позволи на коралите да получават повече храна. Тъй като системата на филтрация е нужна за поддържане високо качество на водата, съществува противоречие между качеството на водата и достъпността на храната.

Четирите сценария на хранене, изчислени с помоща на хранителен симулатор (разработен от д-р  Michael Kuecken, Technical University of Dresden и д-р  Ronald Osinga, Wageningen University).  Seriatopora hystrix ( вид А) и S. caliendrum (вид В). Тези сценарии показват, какво количество хранителни частици остават във филтърната система, особено в случаите, когато относителния обем на биомасата на коралите е нисък.

Противоречието между достъпността на храната и качеството на водата може да бъде решено, чрез използване на система за филтрация, която не вреди на планктона. Например денитрифициращ пясъен слой, такъв като Dynamic Mineral Control (DyMiCo)  и водораслов скрабер (Wijgerde 2012a,b). Въпреки, че с това се губят преимуществата на протеиновия скимер (поддържане високо ниво на разтворен кислород във водата и рН за сметка на аерацията) е много важно това да се компенсира, особенно нощно време. Това може да стане чрез аериране на водата с въздушни помпи или чрез ограничаване плътността на животните - корали и риби.

Заключителни бележки

Показаните различни начини на хранене при коралите ги прави наистина всеядни същества. Това знание може да се използва ефективно от акваристите, като по този начин ще може още по-успешно да се отглеждат корали в домашните рифови аквариуми. Предлагайки им обилно количество храна, заедно с достатъчно осветление, подходящо течение и чиста вода, ще позволи на коралите да растат и процъфтяват в аквариума. Бъдещите изследвания, несъмнено ще покажат нови начини, по които се хранят тези увлекателни животни, което ще позволи на акваристите да усъвършенстват методите на отглеждане.

Храненето е жизнено важно за създаването на успешна аквакултура с корали

Това е! Малко дълга, но доста информативна статия на Тим Вигерди, с който имах удоволствието известно време да контактувам лично, при създаването на първия аквариум с DYMICO система в България в началото на 2017 година. 

Ако след прочитането на тази статия решите да опитате допълнително хранене на вашите корали, може да разгледате различните храни за тях, живите фито и зоопланктони, които отглеждаме и предлагаме в магазина.

Не се колебайте да коментирате под публикацията или да задавате въпроси. 

Пожелавам безброй приятни емоции около домашния риф!