Съществуват няколко вида морски анемони, които са достъпни за любителите на соленоводните аквариуми. Най-популярна и разпространена от тях е Entacmaea quadricolor или известна още, като Бaбъл аненома (Bubble Tip Anemone или съкратено BTA). Бaбъл анемоната е сравнително издържлива, може да бъде домакин на различни видове риби-клоун, има привлекателен външен вид и не е много скъпа. Всичко това я прави добро попълнение за домашния рифов аквариум. Често обаче, бабъл анемоните имат досадни навици и могат да създадат някои проблеми. В тази публикация ще ви разкажа как да се грижите за вашата бабъл анемона, какви проблеми може тя да създаде и кои видове клоуни могат да живеят в нея.
Защо моята анемона няма мехурчета?
Да започнем от тук. Да, въпреки, че тази анемона си я знаем, като бабъл анемона (или анемона с мехурчета) много често на края на пипалата няма и помен от задебелявания. Дали са ви излъгали в зоомагазина, като са ви продали нещо друго вместо бабъл анемона? Може би да, а може и да сте получили точно E. quadricolor, но без мехурчета! Много често бабъл анемоната може да се обърка с други видове анемони, които по външен вид по нищо не се различават от нея. Наличието или липсата на мехурчета не винаги е постоянно, тъй като в някои случаи те могат да се появят и след това да изчезнат. В повечето случаи екземпляри, които имат относително къси пипала, могат или не могат да развият или да запазят подобни на мехурчета подутини с течение на времето, докато при тези с дълги и тънки пипала мехурчетата обикновено напълно липсват. Причината за появата и изчезването на мехурчетата също не е изяснена напълно. През 1992 година двама изследователи Fautin и Allen предполагат, че образуването на мехурчета е по някакъв начин предизвикано от присъствието на риби-клоуни и че добавянето на подходяща анемонова риба може да направи BTA без мехурчета да се превърне в BTA, покрита с мехурчета. Това обаче със сигурност не винаги е така, тъй като в моя опит съм отглеждал поколения наред бабъл анемони от два майчини индивида с ясно изразени мехурчета, като всички дъщерни BTA винаги са били с много добре изразени мехурчета въпреки, че никога не са имали досег с риба клоун.
Delbeek & Sprung през 1997 изказват своя теория по въпроса. Те предполагат, че наличието или отсъствието на мехурчета е свързано с осветлението - мехурчетата изчезват, а пипалата стават по-дълги и по-тънки при по-слаба светлина. Освен това изказват предположение, че това може да е признак за гладуване на анемоната. В тази връзка през последните 6 години сме отгледали малко над 100 бабъл анемони, които произлизат от две Entacmaea quadricolor (със 100% доказан произход - Фиджи, добре развити бутилкообразни мехурчета и впечатляващ червен цвят). Всички нови индивиди без изключение притежават мехурчета, въпреки че доста от тях след това са отглеждани в аквариуми без клоуни, някои при слабо осветление, а други в комбинация от двете. Не мога да направя заключение, че всичко което сме наблюдавали в тяхното поведение и фенотипна проява на белезите ще се отнася и за анемони от други рифови области на Земята. Но до момента от цялото родословие на тези две анемони липса на мехурчета сме наблюдавали точно противно на тяхната теория свързана с гладуването – при няколко анемони отглеждани в аквариум с "яко" ежедневно хранене! В този аквариум дори хранителните вещества често излизат извън контрол - нитрати над 60 mg/l и фосфати над 0.15-0.20 mg/l, което по принцип би трябвало да убие тези анемони, но...те си живеят вече няколко години.
Така че причината/ите, поради която мехурчетата могат да се появят и да изчезнат, са меко казано неуловими. Вероятно има някаква комбинация от фактори, която играе съществена роля, но може да има много други причини, като светлинен спектър (не само интензитета), качество на водата, водния поток, генетиката и т.н. Всичко, което мога да кажа е, че здрав индивид с мехурчета, с или без риба клоун, добро качество на водата, осветление, течение и храна, е много вероятно да запази мехурчетата си, но дори и да са налице всички тези условия има вероятност мехурчетата да изчезнат след време. Така, че не се отчайвайте ако вашата BTA изгуби мехурчетата, какво да се прави това е заложено в тяхната природа.
BTA могат да бъдат оцветени в различни цветове – кафяво, зелено, оранжево и червено, като червените често се наричат розови анемони. Те също могат да варират значително по размер. Понякога зрели бабъл анемони израстват до не повече от 10-на см в диаметър и имат относително къси пипала, за сметка на други, които в зряла възраст са направо огромни. Понякога подобни гиганти могат да достигнат до над 35-40 см в диаметър, а дължината на техните пипала до над 10-15 см. Такива гиганти наистина могат да превземат аквариума.

Различни оцветявания на Entacmaea quadricolor
Размножаване
Бабъл анемоните са разделнополови животни, т.е. има мъжки и женски индивиди. При половото размножаване те освобождават своите гамети във водния стълб, където се случва външно оплождане и развитие. Половото размножаване в природата е синхронизирано и ограничено до няколко нощи всяка година през летните месеци. Мъжките обикновено започват да освобождават гамети преди женските, което предполага, че семенната течност или някакъв свързан с нея продукт може да предизвика при женските хвърляне на яйца. Сперматозоидите обикновено се отделят в млечнобели потоци или облаци, докато яйцата се отделят поотделно или в големи маси. Репродуктивната сезонност и синхронността на освобождаването на гамети предполагат, че хвърлянето на хайвера се координира от сходни реакции на индивидите към редица фактори на околната среда, като температура на морската вода, фотопериод и лунни цикли.

Полово размножаване на Entacmaea quadricolor - в ляво мъжка изхвърляща семенна течност (а), в дясно женска изхвърляща компактна маса от яйца (b)
От оплодените яйцеклетки започват да се развиват плаващи ларви, както при коралите. След известно време, нараствайки и носейки се с водните течения някои от тези ларви ще се утаят на дъното, където ще нарастнат и ще се превърнат в малки анемони. След като достигнат определена възраст, те на свой ред ще започнат репродуктивния цикъл отначало. Има доста съобщения от акваристи, които са наблюдавали полово размножаване на BTA в своите аквариуми. Поради ред причини младите ларви не оцеляват в аквариумите и затова не е наблюдавано образуване на малки бабъл анемони.
Половото размножаване е важно, защото позволява на гените на различни индивиди да се комбинират, като по този начин се гарантира, че има известно разнообразие в популацията. Но за нас, като соленоводни любители ни интересува безполовото размножаване на BTA. За разлика от повечето анемони разпространени в хобито, които се възпроизвеждат само по полов път, BTA могат да се размножават безполово – без да е необходимо производството на яйца и сперматозоиди. Това ще рече, че дори с една бабъл анемона в аквариума без значение на пола, може да очакваме появата на нови нейни генетични клонинги. Това става чрез така нареченото безполово размножаване, което може да стане чрез пъпкуване, надлъжно бинарно делене и разкъсване на базалния диск. При пъпкуването се образува нов генетично идентичен организъм, развиващ се като израстък върху тялото на анемоната. Вторият начин на безполово размножаване е най-често срещан - това е надлъжното делене, при което възрастния полип се разделя, като всеки фрагмент се регенерира в нов генетично идентичен полип. Визуално този процес в един момент наподобява отдалечаване на две анемони в противоположна посока. И последния вид безполово размножаване е това, при което става разкъсването на базалния диск (или наричан още базална плоча – това е мястото от долната част на тялото, с което анемоната се прикрепва към субстрата, или твърдата повърхност върху която живее). При разкъсването на базалния диск всеки нов сегмент се развива в нова анемона.

Схема за видовете безполово размножаване при Entacmaea quadricolor: а) пъпкуване, b) разкъсване на базалния диск и с) надлъжно бинарно делене
В края на 2016година имахме късмета да се сдобием с два прекрасни екземпляра на Entacmaea quadricolor с произход Фиджи. През изминалите близо 6 години чрез безполово размножаване тези две бабълки, заедно с техните генетично идентични потомци успяха да се намножат до малко над 100 индивида – всички с уникален червеникаво-розов цвят и добре оформени бутилковидни мехурчета на полипите.

Едно от многобройните генетични копия на нашите бабъл анемони с произход Фиджи с анемонова скарида-клоун (повече за тази скаридка, може да прочетет в Анемоновата скарида-клоун в рифовия аквариум)
Трябва да направя едно важно уточнение! Не винаги безполовото размножаване е свързано с благополучие и добро здравословно сътояние на анемоната. Напротив, BTA могат също да се разделят, когато са подложени на стрес. Макар, че точната причина не е ясна, клиенти закупили бабъл анемони от нас, споделят за тяхното разделяне много скоро след, като са я поставили в своя аквариум. Има съобщения по форумите, в които акваристи споделят, че техните BTA се разделят непосредствено преди избелване (загуба на зооксантели поради стрес), което разбира се не е добър знак. Вероятно всяка значителна промяна в качеството на водата може да доведе до разделяне, както и прекомерно/недостатъчно осветление или неприемливо повишаване или понижаване на температурата.
Съвместими риби-клоуни
Желанието за отглеждане на чифт клоуни с анемона вероятно е най-голямата причина повечето любители да навлезнат в това хоби. Пипалата на анемоните са покрити от много жилещи клетки, наречени книдоцити. Тези клетки при осъществен контакт с потенциална плячка изстрелват малки харпуноподобни структури в нея. След това харпуните инжектират отрова в жертвата, за да я обездвижат и/или убият. Те обаче не реагират на всичко, до което се докоснат. Пипалата и книдоцитите не ужилват камъни, пясък и други немесни предмети в заобикалящата ги среда. Тези предмети нямат правилния химичен състав, за да бъдат идентифицирани, като „месо“ или „храна“ и да предизвикат реакция на ужилване от страна на анемоната.
През годините бяха предложени множество хипотези, защо анемоновите риби не се „парят“ на пипалата на анемоната. Те не се разпознават от анемоните, като „месо“ или „храна“ подобно на камъка и съответно не предизвикват тяхната реакция за ужилване. Подобно на всички останали риби, анемоновите риби също отделят слуз върху телата си. Но в тази слуз клоуните включват особени химически съединения, които или карат анемоната да мисли, че те са част от нея, или обратно, липсват вещества, които биха позволили на анемоната да разбере, че те са „месна мръвка“ (или и двете). Все още няма окончателен отговор по въпроса, но е факт, че клоуните не са жилени от анемоната докато всички останали риби са. Така рибите клоуни и анемоните са изградили едно взаимноизгодно партньорство. От една страна рибите получават защита криейки се от хищниците сред нейните пипала, а от друга понякога самата риба предотвратява атаки на животни хранещи се със самите анемони. Много често анемоните получават малки парченца от неизядената от клоуните храна. Това партньорство е толкова полезно за рибите клоуни, че в дивата природа те живеят близо до своите домакини и много рядко се скитат далеч от тях.
Има обаче една уловка – всеки вид анемона ще бъде домакин само на определени видове риби-клоун. Обикновено, ако грешен вид риба-клоун се опита да влезе в грешен вид анемона, тя ще бъде третирана като всяка друга риба и ще бъде ужилена. Въпреки това, имайте предвид, че в аквариумни условия този подбор понякога не е толкова категоричен. В аквариумите често се срещат комбинации между видове анемони и клоуни, които не се наблюдават в дивата природа. Така вероятно, когато няма анемона гостоприемник от списъка, някои анемонови риби все пак ще се задомят с наличния вид. Как става това не ми е много ясно, но е факт.
Както и да е, когато става въпрос за избор на BTA за домашния аквариум, сме облагодетелствани от факта, че тя може да приюти най-много видове клоуни. Fautin и Allen (1992) съобщават, че бабъл анемоните в дивата природа ще бъдат домакини на следните видове клоуни:
Premnas biaculeatus
Доматения клоун - Amphiprion frenatus
Огнения клоун - A. ephippium
Канеления клоун - A. melanopus
Кларки - A. clarkii
A. akindynos
A. allardi
A. bicinctus
A. chrysopterus
A. mccullochi
A. omanensis
A. rubrocinctus
A. tricinctus.
Повечето от горе споменатите видове не се отглеждат в българските соленоводни аквариуми. По-наблюдателните вероятно забелязахте, че там липсват двата вида, които са най-често отглеждани и разпространени в това хоби – A. percula и A. ocellaris. Без паника! Перкулата и оцелариса заедно с A. leucokranos също могат да съжителстват с BTA въпреки, че нито един от тези три вида не се среща с нея в дивата природа. При развъждането на A. ocellaris съм правил експерименти да поставям двумесечни бебета (около 1.5 см) в малък аквариум с бабъл анемона. Още на следващия ден всички бебоци започват да се шмугват сред пипалата на анемоната без да се замислят!
Ако рибите клоуни не са във вашия списък за отглеждане, но желаете да имате BTA няма място за притеснение. Бабъл анемоните могат да си живеят нормално и без клоуни.
Как да избера бабъл анемона в магазина?
Далеко съм от мисълта, че всеки прочел всичко до тук ще си купи бабълка от нашите генетично идентични фиджита, които може да разгледате тук: Анемони. Така, че ако ще отскачате до най-близкия магазин ето за какво да гледате при избора:
Потърсете BTA, която е здраво закрепена към субстрата или стъклото;
Пипалата трябва да са добре разширени;
Ако даден екземпляр изглежда сбръчкан или ако пипалата му са увиснали право надолу (все едно изсъхват), не го купувайте;
Проверете за следи от нараняване;
Погледнете устата на анемоната. Тя не трябва да зее и от нея не трябва да излиза нищо. Ако ви кажат, че се изчиства – това е ала-бала. При здрави анемони устата е затворена и малко набръчкана.
Не купувайте гиганти! Те са трудни за транспортиране, още повече, че могат вече да са „пътници“ ако са били получени скоро. Потърсете BTA с по-малко тяло – все пак така или инъче растат бързо защо да рискувате.
Наблюдавайте много внимателно, когато продавача изважда BTA от аквариума. Здравите и жизнени екземпляри ще бъдат здраво закрепени - това означава, че могат да бъдат трудни за отделяне. Анемоната трябва да се отлепи много внимателно от стъклото, без да се разкъса плътта на базалния диск, а ако е прикрепена към камък, обикновено трябва да я вземете с него.
Ако е възможно, вземете екземпляр от аквакултура (размножен в аквариумни условия). Освен редица предимства помислете и за това, че с подобен избор ще спасите много свързани с анемоната животинки в природата, като косвено им помогнете да останат да живеят в своя дом. Свързаните с нея риби, раци и скариди много трудно ще намерят нов дом. Те трудно ще се преместят в друга анемона, тъй като обикновено всички наоколо вече са населени и много скоро тези бездомни животинки ще станат жертва на хищници.
Обратно в къщи. Къде да поставя новата ми BTA в аквариума?
Още преди да тръгнете към магазина или да поръчвате онлайн се убедете, че водата във вашия аквариум е с правилните параметри. Доброто качество на водата е разковничето на успеха в отглеждането на BTA. Те се нуждаят от следните параметри на водата:
25-25 С; SG 1,024-1,026 (1,025 е идеално); pH 8,1-8,4; Ca 420-440 mg/l, Alk 8-9,5 dKH, Mg 1260-1350 mg/l, Нитрати <10 mg/l; Фосфати < 0.10 mg/l
Внимание! Ако сте с по-чувствителна кожа или имате някакви алергии задължително носете ръкавици, когато работите с бабъл анемони. Използвайте нитрилни или латексови ръкавици за еднократна употреба без талк (пудра)! Когато вземате анемоната, опитайте се да я поддържате от хлъзгавата й долна страна. Не използвайте пинсети защото може лесно да я нараните.
Няма значение какво осветление използвате Т5, LED или металхалиди, бабъл анемоните процъфтяват под всяко едно от тях, ако разбира се то има правилния спектър и интензитет. Умерено до силно осветление с PAR 220-350 и 14-20K цветови спектър за най-добро оцветяване.
Поставете бабъл анемоната на място, където няма да пречи на своите съседи. Най-добре на дъното или в основата на някой камък. Ако се налага намалете течението в тази зона за да дадете възможност на животинката да се захване за субстрата. Не се притеснявайте за това дали ще получава достатъчно светлина. С течение на времето тя бавно ще се адаптира към вашия светлинен график по свой собствен начин - чрез придвижване. Да, BTA се движат, когато пожелаят! Така ако получават твърде много светлина, ще се скрият от нея и ще останат в сравнително тъмни зони на аквариума или обратно, ще се опитат да се придвижат нагоре, ако не получават светлината, която им е необходима.
Същото важи и за течението въпреки, че към него не са толкова придирчиви. Затова просто ги поставете на дъното, близо до някой камък за да не може течението да ги носи насам-натам.
Трябва ли да храня моята бъбъл анемона?
И да и не. Аз не отделям специално внимание на тяхното меню и режим на хранене. Забелязвам ги, че всекидневно улавят частици от храната на рибите и вероятно това им е предостатъчно за растеж и разделяне. Много рядко давам нещо специално само на тях – парченце калмар, сепия или мида. Понякога получават по един едър крил или по няколко по-дребни скаридки. С охота поглъщат топчета с големина на грахово зърно от лиофилизираната храна на Easyreefs – Masstick. Понякога в зависимост от размера на анемоните ги изненадвам с по една или две умрели малки рибки (с размер около 4-5 см), които намирам при размрязяване на професионалните опаковки от едър крил. Но всичко това е без някакъв предварително структуриран график или режим за хранене.
Има моменти, когато BTA отказват храната или поемат само част от нея. Ако вашият случай е такъв не изпадайте в паника, просто не давайте нищо специално няколко дена и опитайте отново. Всичко е строго индивидуално и няма място за притеснение, ако анемоната изглежда видимо добре.
Когато реша да храня нашите бабъл анемони използвам пинсета за по-едрите парчета, като поставям храната директно върху пипалата, а за по-дребите частици – имам пипета с по-голям отвор. Съвета ми е да поставяте храната винаги върху пипалата и никога директно в устата на анемоната! Опитайте с различни замразени храни, които имате под ръка. Не е необходимо да купувате нещо специално за тях.
Между другото, ако вече сте решили да имате соленоводно аквариумче с два клоуна, няма никаква причина да мислите, че имате нужда от супер-пупер хайтек рифов аквариум, за да ги поддържате. Всъщност моите прохождания в соленоводното хоби беше с подобен аквариум, в който имаше само риби, жив камък, малко пясък, каулерпа и няколко дискозоми. BTA, която поставих след време за „къщичка“ на клоуните се чувстваше прекрасно и всички заедно съжителстваха дълго време докато не реших да премина на по-голям обем. Така, че може да се наслаждавате на очарованието на бабъл анемоните дори ако имате рибен тип соленоводен аквариум. Единственото условие в този случай е да подберете риби, които няма да използват анемоната за храна.
Потенциални проблеми
Разбира се не може всичко да е „цветя и рози“! Вероятно вече сте решили да се сдобиете с бабълка, но преди това дочетете това до края. Съществуват няколко потенциални негатива, за които трябва да помислите, преди да купите такава анемона. На първо място, въпреки, че някои индивиди в даден момент могат да изглеждат напълно здрави и да се възпроизвеждат много, много бавно, дори ако изобщо се размножават, но в други моменти, при оптимални условия, BTA могат да произвеждат множество себеподобни копия на всеки няколко седмици! Както споменах имаме добър опит с това – повече от 100 индивида от две анемони за близо 6 години. Техните репродуктивни способности особено в претъпкан аквариум могат да се превърнат в проблем, тъй като ще започнат да превземат и убиват неподвижните обитатели – корали, полипи и всичко до което се докосват.
Дори да не се размножават вторият сериозен проблем, който може да възникне е размерът. който понякога могат да достигнат. Ако имате наистина гигантска бабъл анемона и тя е в отлично състояние, параметрите на водата във вашия аквариум са в норми и имате малко кураж, може да се опитате да я разделите на две. Какво трябва да направите? Първо, я извадете много внимателно от аквариума. Това може да стане само тогава, когато тя е закрепена на място, от което лесно може да бъде отделена – например стъклото на аквариума. След това поставете свитата анемона върху дъска за рязане. Вземете едно ново макетно ножче и срежете внимателно анемоната през средата, така че всяка половина да има уста, орална дискова част и базална дискова част. Може да използвате и остра ножица. Върнете двете половини в аквариума на място, където няма вероятност теченията да ги подемат и да ги въртят из водния обем. Ако имате любопитни риби, може да се наложи да поставите двете половинки първо в кошничка за да ги предпазите от допълнителни наранявания. Разбира се ако имате слабо сърце и треперещи ръце тази процедура не е за вас.
Третият вероятен проблем, е свързан с тяхната възможност да се преместват из аквариума ако почустват нужда. Повечето корали и други безгръбначни изглежда са устойчиви на ужилвания от тях, но да си устойчив на ужилвания не е същото като да си имунизиран срещу тях. Меките корали може никога да не бъдат обезпокоени от BTA, но други обитатели на аквариума, особено някои SPS корали , могат да бъдат наранени, ако пипалата на анемоната постоянно достига до тях и това да доведе до некроза и избелване. Освен това от навика им да се движат, има твърде голяма вероятност да се доближат близо до уейвмейкърите и да бъдат засмукани от тях. Това съм го виждал много пъти и все се чудя какво толкова ги е привлякло там и защо не са се отдръпнали навреме. Попадането в уейвмейкъра обикновено е фатално, ако останат прекалено дълго в него. Най-доброто, което може и трябва да направите, е да спрете помпата за течение, да я поставите в кофа с вода от аквариума и да изчакате анемоната да се отдели сама от нея. След това ако има някакъв шанс за възстановяване на анемоната да я върнете обратно в аквариума.
Заключение
Щом сте стигнали до тук вероятно се убедихте, че грижите за Entacmaea quadricolor (или Babble Tip Anemone) не е кой знае какво приключение. Следвайте моите препоръки и ще се любувате на тези забавни животни дълги години.
Ако имате някакви други въпроси за това красиво безгръбначно, не се колебайте да ни попитате.
Пожелавам Ви безброй приятни емоции около домашния риф!