Всеки, който се занимава с това хоби, рано или късно се сблъсква с този бич в своя соленоводен аквариум. Често се появяват от нищото и ако не се действа бързо и адекватно, могат да излезнат от контрол и да ни вгорчат живота. Без значение дали сте начинаещ, имате аквариум от няколко години или сте супер профи, никой не е застрахован от тяхната инвазия. Да, това са така омразните цианобактерии или наричани накратко „циано“.
Ако тепърва започвате своята борба с тях, няма място за притеснение. Следвайте моите съвети, бъдете упорити и скоро ще се отървете от тази досадна „чума“.
Класическа форма на "червено" циано в рифов аквариум дължаща се на слабо течение и биологични утайки
Какво представляват цианобактериите?
Цианобактериите известни още като синьо-зелени водорасли, са много разпространени фотосинтетични организми. Най-често, любителите приемат за циано само червените слузести водорасли появили се в техните аквариуми. Но освен в червен, те могат да бъдат и в други цветове, като зелен, синкаво-зелен, оранжев, кафяв, лилав, и дори черен. Въпреки, че ги разглеждаме, като водорасли, този широко разпространен малък организъм има свойствата, както на водораслите, така и на бактериите. Затова са наречени „цианобактерии“.
Червено циано погледнато под микроскоп. Всяка една нишка е изградена от долепени една до друга клетки.
Въпреки, че някои от вас тепърва научават за тяхното съществуване, цианобактериите са едни от най-старите организми на Земята. Техни фосили са датирани на 3.5 милиарда години. Интересен факт свързан с тяхната биология и съществуване е, че голяма част от кислорода във въздухът, който дишаме е произведен от безброй цианобактерии през протерозойската и архайската ера. В тези далечни времена едва, след като се е натрупал достатъчно кислород в атмосферата, става възможна появата на всички останали организми дишащи кислород.
Цианобактериите в аквариума
Цианобактериите са едноклетъчни организми и не са видими с просто око. Обикновено живеят на колонии и точно тези колонии наблюдаваме в аквариума. Това са най-често червени или зелени покрития, подобни на килим, които могат напълно да покрият както пясъка, така и камъните в аквариума. Цианото не се спира дори пред коралите или други прикрепени организми. При много тежко заразяване, то може да ги обхване частично или изцяло и да причини локално избелване или дори смърт. Разбира се не трябва да се стига до там. Ако действате бързо, скоро всичко ще бъде под контрол.
Две форми на циано: тъмно лилаво-черна в ляво и зелено циано в дясно. Причина за появата е закъсняла смяна на Т5 пурите, които са работили повече от 12 месеца. В оградения участък се вижда, че зелените колонии се развиват директно върху голото дъно на аквариума.
Причини за появата на цианото в аквариума
Преди да се потопим по-надълбоко, искам да уточня, че това разочароващо развитие на тези едноклетъчни организми е нормална фаза на всеки рифов аквариум.
Цъфтежът на цианото обикновено започва, когато концентрацията на хранителните вещества във водата излезе извън контрол. Постепенното повишаване на фосфатите, нитратите и/или на други органични съединения, води до появата на първите колонии от цианобактерии.
Най-често излишъка на хранителните вещества в аквариума могат да се дължат на следните лесно отстраними причини:
1. Твърде много храна – прекаленото прехранване е най-честия виновник за поява на циано в аквариума. Решението е лесно, просто намалете храненето на рибите, спрете за известно време органични добавки, храни за корали, филтриращи организми или други безгръбначни. Често тестовете показват ниски или нулеви фосфати и нитрати, но това може да се дължи на факта, че те се консумират от цианобактериите със същата скорост, с която се произвеждат. В този случай в аквариума отново има излишък на хранителни вещества, но вие не знаете за това до появата на цианото.
2. Добавени нови живи камъни – мъртвата органика вкарана с новите живи камъни е идеална среда за размножаване на слузестите цианобактерии. Ако преди тяхното въвеждане аквариума е бил биологично стабилен, изчакайте и наблюдавайте развитието на цианобактериите – дали са само на новите камъни или започват повсеместна инвазия.
3. Недостатъчно въздушни мехурчета в скимера – В реакционната камера на протеиновият скимер водата се смесва с малки въздушни мехурчета. Докато мехурчетата се издигат към чашата на скимера, молекулите на разтворените органични съединения се придържат към тях. По този начин заедно с пяната събираща се в чашата на скимера от водата на аквариума се отстраняват и органичните съединения. Проверете работата на скимера – дали в него постъпва достатъчно въздух!
4. Ниско ниво на кислород в аквариума – Това отново е свързано с работата на протеиновия скимер. Проверете ефективността на скимера!
5. Вода с лошо качество – Циано се появява при използване на вода директно от водопровода! Тя често съдържа нитрати, фосфати или друга органика - особено при проливни дъждове. При използване на осмозна система, проверете качеството на изходящата вода – ако TDS е различен от нула, твърде вероятно това да е една от причините за поява на циано в аквариума.
6. Недостатъчно движение на водата – Мъртвите зони, в които се натрупват органични отлагания и детрит са манна небесна за цианобактериите. Недостатъчният воден поток или движение е водеща причина за цъфтежа на цианото. Бавно движещата се вода, съчетана с излишните разтворени хранителни вещества, е рецепта за широко разпространение на червеното циано в аквариума. Коригирайте движението на водата. Проверете работата на уейвмейкърите. Възможно е да се наложи да поставите допълнителна помпа за течение.
7. Редки смени на вода – Редовната смяна на вода е един от методите в поддържане на соленоводния аквариум. Колкото и малко да е разреждането, при редовните смени във водата се намаляват концентрациите на хранителните вещества. Освен това с новата вода постъпват микроелементи, които вероятно са се изчерпали и са стопирали развитието на полезната микро флора, фауна и полезни бактерии – конкурентни на цианобактериите.
Друг аспект, който трябва да бъде разгледан при редовната смяна на вода, това е използваната сол. Понякога самата солна смес, било от ниско качество, лоша партида, по-голямо количество антислепващ агент в нея, странични замърсители или др. подобни, може да бъде основна причина за появата на циано в аквариума. Най-често преминаването към по-качествена, по-чиста сол с по-малко антислеващ агент решава проблема от самосебе си. От моя личен опит мога да споделя, че това е добра отправна точка и първа стъпка в борбата с цианото, разбира се ако рутинната ви поддръжка вече е на ниво.
8. Ниско pH – ниското рН на водата особено през зимните месеци, когато съдържанието на СО2 във въздуха на стаята е по-голямо, може да бъде вероятна причина за поява на циано. Най-често подобна поява е инцидентна, изчезва от само себе си и се появява само на определени места в аквариума. Струва си да измерите рН на водата за да го елиминирате, като вероятна причина за появата на цианобактериите. Може да обмислите поставянето на СО2 абсорбент на входящия в скимера въздух.
9. Лоша светлина и дълъг светъл период – Старите или неподходящи Т5/Т8 пури, а също и светодиоди, които са настроени на грешен спектър или на максимален интензитет насърчават растежа на цианобактериите. T5 пурите и металхалогенните крушки трябва да се сменят редовно, приблизително на всеки 8-11 месеца. Светодиодите трябва да бъдат наблюдавани и заменени, когато диодите започнат да потъмняват или да променят цвета си. Без значение каква светлина използвате, не забравяйте да останете в диапазона 12000-20000 Келвина, тъй като по-ниските Келвини също насърчават „цъфтежа“ на цианото. И накрая, ограничете своя фотопериод до около 10 часа на ден, тъй като това е всичко, от което всъщност се нуждае един рифов аквариум.
Начини за справяне с цианото
Преди да опиша възможните начини за справяне с цианото, отново ще подчертая, че първо трябва да откриете и отстраните причината или причините за неговата поява. В противен случай започвате обречена борба с вятърни мелници.
И така, след като сте отстранили евентуалните причини за възникването на циановата инвазия (описани по-горе) преминаваме към възможните начини за нейното преборване:
1. Проверете и коригирайте стойностите на водните показатели
Първото и най-важно нещо, което трябва да направите преди да започнете действителната борба с цианото в аквариума, това са тестове на водата. Проверете всичко: температура, соленост, нитрати, фосфати, амоний (ако аквариума е нов), рН, КН, калций, магнезий, силикати и TDS на осмозната вода. Може да се възползвате от Анализ на морска вода - Базов пакет за точно определяне на някои от най-важните параметри.
За съжаление голямо разнообразие от параметри на водата могат да насърчат растежа на цианобактериите. Например някои видове цианобактерии се възползват, когато във водата не се откриват хранителни вещества. Други видове имат способността да поемат молекулен азот от околната среда и да го фиксират под формата на амоний. В случай на недостиг на азот и едновременно излишък на фосфат, такива цианобактерии получават реално предимство. Затова обърнете внимание на балансираното съотношение нитрати:фосфати (в идеалния случай 100: 1) и при необходимост повишете хранителните вещества малко над границата на откриване.
2. Редовно изсмукване на циановите колонии
След като добиете реална представа за качеството на водата ако цианобактериите масово са се разпространили във вашия аквариум, трябва да опитате многократно да отсифонирате слузестите отлагания. Изхвърлете сифонираната вода! За да избегнете загубата на твърде много вода от акваиума, използвайте възможно най-тънкия маркуч (7-8 мм). Този начин на действие може да отнеме известно време, преди да има ефект. Запазете спокойствие и сифонирайте!
Често циановите колонии са толкова жилави, че могат лесно да се отстранят с ръка.
3. Използване на бактериални препарати
Цианобактериите са особено разпространени в аквариуми, които са биологично нестабилни. Биологично нестабилни означава, че все още няма или не съществува функционираща бактериална общност. Казано с думи прости – полезните бактерии в аквариума, които се конкурират с цианобактериите и така ограничават развитието им все още са малко или никакви ги няма. Тук на помощ идва използването на различни бактериални препарати (съдържащи нитрифициращи и/или пробиотични бактерии). Дори препоръчвам за още по-голяма ефективност, дневната доза на подобен препарат да се прави директно в пясъка със спринцовка. Може да използвате: Korallen-Zucht ZeoBac, Microbe-lift Specia Blend, Bio S или други подобни бактериални препарати.
4. Използване на фитопланктон
Подобно на бактериите описани в предната точка, фитопланктонът също много успешно се конкурира с цианобактериите и ограничава разпространението на техните колонии. Особено ефективен е живият фитопланктон от рода Synechococcus sp. Това са вид цианобактерии, които за разлика от досадните си събратя не образуват колонии по повърхността на камъните, стъклата и оборудването в аквариума. Плувайки във водата Synechoccocus усвояват точно това, което подхранва цианото и по този начин подтиска неговото по нататъшно развитие. Най-хубавото в случая, е че Synechoccocus междувременно се превръща в пълноценна храна за безгръбначните, които се хранят филтрирайки фитопланктон от водата - миди, корали, перести червеи, горгонии, морски краставици, пера, дори дребните копеподи и микро зоопланктон. В нашия магазин предлагаме стартова култура от Synechoccocus, който лесно може да отгледате до нужните обеми в домашни условия или само ако искате да пробвате неговия ефект върху досадното циано.
Synechoccocus под микроскоп, наподобява колониите на червеното циано, но за разлика от него не се задържа върху субстрат, а плува свободно във водния стълб
5. Редовно изсмукване на утайки
Както споменах, цианобактериите обичат органиката и затова се появяват на места, където се отлага много утайка поради слабо или липсващо движение на водата. Ако сте подобрили вече течението в аквариума, добра опция е да направите едно допълнително сифониране на утайките от пясъка или местата, където видимо са се натрупали отлагания. За целта се използва сифон за почистване на аквариум. Помислете за разнообразяване на почистващия екип във вашия аквариум. Добра работа с обработката на детрита, неизядена рибна храна или друга органика вършат Пясъчната звезда, Змиевидната звезда, Амфиурите и различни видове охлюви (Стромбус, Насариус, Бабилония). Цианобактериите влизат в менюто на Церитиумите, но не очаквайте чудеса от тях. Все пак това са малки охлюви (до 3 см), които няма да успеят да овладеят по-сериозна инвазия. Достатъчно на брой Трохуси също могат да се справят с леки оцветявания дължащи се на цианобактериите. От рибите е известно, че Гоби на Рейнфорд включва в менюто си цианобактерии и може да се превърне в добър съюзник в борбата с лигавата напаст в нано аквариума.
Зелено циано върху грунда на аквариума
6. Допълнителни действия
Спрете използването на добавки, които насърчават бактериалния растеж, тъй като освен полезните бактерии те насърчават и растежа на цианобактериите - продукти съдържащи етилов алкохол, оцетна киселина, захар, глицерофосфат и други подобни.
Спрете временно добавянето на аминокиселини и микроелементи.
Спрете добавянето на всякакви течни или сухи храни за корали!
При мащабна инвазия на циано поставете филтър с активен въглен, за отстраняване на възможните токсини отделени от цианобактериите.
При съмнение в качеството на осмозната вода, поставете допълнителен картридж с йонобменна смола.
7. Последният избор (използване на препарати)
Ако сте предприели всички изброени до тук мерки, но състоянието на аквариума след няколко седмици не се подобрява е време да помислите за използване на препарат срещу циано. Тук има доста опции, но моят съвет е да не използвате такива на основа антибиотици. Антибиотиците засягат освен цианобактериите и полезните бактерии в аквариума. Това трябва да бъде наистина последната възможност, ако всичко отива към срив на системата!
Най-използвания антибиотик е хлорамфеникол - ефективен срещу цианобактериите, но смъртоносен за нитрифициращите бактерии. При използване силно ви препоръчвам задължително след лечението да използвате бактериални препарати с нитрифициращи и пробиотични бактерии описани по-горе.
Друга опция (която никога не съм пробвал) описвана по чуждестранните форуми е използването на кислородна вода (или водороден прекис). Начинът на действие е следния: По 1 ml (от 2 до 4% р-р на водороден прекис) на всеки 10 литра аквариума вода се разтваря предварително в отделен съд с около 800-1000 ml вода от аквариума. Получения работен разтвор трябва да се впръсква с пипета директно върху циановите колонии, като се избягва попадането му върху безгръбначни организми (корали, полипи и др.). Това се прави всеки ден до отстраняване на цианото.
Внимание: Свръх доза на водороден прекис може да убие цялата екосистема в аквариума! Бъдете предпазливи!
Използване на продукти, като Chemiclean (трудно откриваем в Европа) и Red Cyano RX дават отлични резултати в кратък срок, а като тяхна алтернатива може да се използва Cyano Clean в комбинация с A-Balance за целенасочена биологична борба. Последните две дават също отличен резултат, но след известно време. Освен това Cyano Clean + A-Balance може да се използва превантивно срещу повторната поява на циано в аквариума.
Още веднъж искам да подчертая, че без значение какво ще изберете: БЪДЕТЕ ВНИМАТЕЛНИ! Действайте едва тогава, когато знаете точно какво и как трябва да направите!
Вярвам, че тези съвети ще помогнат на много от вас да се отърват от цианобактериите и отново да се наслаждават на своя аквариум без циано. Питайте и коментирайте под публикацията, което ще е от полза за други акваристи борещи се с досадното циано.
Пожелавам безброй приятни емоции около домашния риф и цианото никога да не стъпва в него!
